Нина Тодоровска > Recent Status Updates

Много харесвам тази книга и не искам да свърши и същевременно искам да разбера какво се случва. Има романс, но то не е централното действие. Не съм вярвала, че ще ме грабне, но ето. Хубаво е да разбиваме собствените си предразсъдъци.

Обожавам я до момента. Толкова богат вътрешен свят, такова детайлно описание на емоциите, през които преминават двамата главни герои.

Първа книга на Емили Хентри - първи няколко глави - харесвам размяната на бързи, остри, но на място реплики, нещо супер възхитително за мен, което ми се ще да владеех в реалния живот. Грабна ме сюжетът, затова започнах. Обещаващо.

Харесва ми да чета за свят, който е малко далечен от мен - този на видеоигрите. Различна среда, приятно за четене изграждане и проследяване на героите, и палитрата от отношения, промените през които преминава едно приятелство.

На места ми е интересна и не мога да я оставя, но Брайс откровено ме дразни понякога с поведението си. А на големия страшен Хънт никак не му отива да търпи нейното отношение. Но да кажем, че съм в началото все още.

Влязох в историята и вече се вълнувам какво ще стане с Каладин и Далинар, искам да науча повече и за останалите персонажи. Мисля си за книгата, докато не я чета. Сигурен знак, че ме вълнува. Малко в повече ми идват дългите описания.

Нямам сили да дочета тази отчайваща история с всички подробности, които не водят никъде. Мразя да не дочитам книги, но тази я пробвам и оставям вече за трети път. Не е моята. Загубих се в тривиалното ежедневие на разказа.

Някак ме заинтригува. Много шантава история, по японски бих казала. Абсолютно нормален и реален свят, само с едно малко изключение - пренасяне в миналото за една чаша кафе, докато изстине, с доста условности.

Не мигам и прочитам внимателно всяка дума, за да не пропусна нещо от въвеждането в този нов свят.

Много ми напомня като усещане за сериала Virgin River по Netflix. Приятно и симпатично четиво. Никога нямаше да я подхвана, но ето ме.

Шантава японска история. От онези книги, които случайно видях в една книжарница и не успях да оставя, без да съм чувала нещо за нея. В такъв период съм, че ми е малко трудно да чета книги, които не са фентъзи. Ще видим дали ще я дочета.

Малко ми е кринджава за момента и не съм убедена, че ще я дочета, но в името на всички коментари, ще се напъна още малко.

Толкова зарибяваща на този етап. Влезе ни под кожата, не мога да спра да мисля за нея. Първите 130 страници вървяха ужасно трудно, може би докато свикна със света и всички термини.

Ok I take it back! Само 5 страници след последния ъпдейт и нещата рязко смениха посоката си. Да, Елида ме спечели. Дориан се събужда. Лизандра и Едион - ах, тук съм за тази история! Както и за Елида и Лоркан. Не задължително като двойки.

Толкова много говорене и толкова малко действие. И вмъкването на Елида и всичко около нея никак не ме вълнува. Най-много се вълнувам дали Дориян ще се стегне и какво ще стане с Едион и Лизандра - по отделно и заедно.

Противно на всеобщото мнение, на мен тази книга ми е по-интересна от “Империя на бури” и още по-изненадващо за всички - най-приятно ми е да чета историята и трансформацията на Каол.

Тандемно четене с “Империя на бури”. Описанието на Хагана и двора му беше впечатляваща сцена.