2,633 books
—
13,166 voters
Нина Тодоровска
is currently reading
progress:
(page 48 of 232)
"Шантава японска история. От онези книги, които случайно видях в една книжарница и не успях да оставя, без да съм чувала нещо за нея. В такъв период съм, че ми е малко трудно да чета книги, които не са фентъзи. Ще видим дали ще я дочета." — Feb 18, 2026 10:39PM
"Шантава японска история. От онези книги, които случайно видях в една книжарница и не успях да оставя, без да съм чувала нещо за нея. В такъв период съм, че ми е малко трудно да чета книги, които не са фентъзи. Ще видим дали ще я дочета." — Feb 18, 2026 10:39PM
“Better to get hurt by the truth than comforted with a lie.”
― The Kite Runner
― The Kite Runner
“Вечността е ужасно дълга, а тук, в задънената улица на годината, Смъртта изведнъж става съвсем осезаема.
Нали тъкмо и затова е и този празник на зимните светлини? Той е жалко опълчване срещу лицето на мрака. Наречето го Коледа, ако искате, но и вие и аз знаем, че става въпрос за нещо много по-древно. И зад всичките гирлянди и коледни песни, и благи вести, и подаръци се крие една по-сурова и по-дълбока истина.
Това е време на скръб и загуба, на жертвоприношения, на страх, тъма, пустота, смърт. Ацтеките са знаели, както и маите, че боговете им са копнеели не да спасят света, а да го унищожат, и единствено кръвта на жертвоприношението би могла да ги умилостиви.”
― The Girl with No Shadow
Нали тъкмо и затова е и този празник на зимните светлини? Той е жалко опълчване срещу лицето на мрака. Наречето го Коледа, ако искате, но и вие и аз знаем, че става въпрос за нещо много по-древно. И зад всичките гирлянди и коледни песни, и благи вести, и подаръци се крие една по-сурова и по-дълбока истина.
Това е време на скръб и загуба, на жертвоприношения, на страх, тъма, пустота, смърт. Ацтеките са знаели, както и маите, че боговете им са копнеели не да спасят света, а да го унищожат, и единствено кръвта на жертвоприношението би могла да ги умилостиви.”
― The Girl with No Shadow
“Kогато започнеш да виждаш отвъд
милите жестове, усмивките, когато видиш гнева и жалкия страх, който всеки от нас таи в себе си – тогава единственото, което ти остава, е да се научиш да прощаваш. Всички отчаяно се нуждаем от прошка.”
― The Miniaturist
милите жестове, усмивките, когато видиш гнева и жалкия страх, който всеки от нас таи в себе си – тогава единственото, което ти остава, е да се научиш да прощаваш. Всички отчаяно се нуждаем от прошка.”
― The Miniaturist
“Елса всъщност си има принципи
относно веригите за бързо хранене, защото е почти на осем, има интернет и не е отворко. Но
за жалост, човек не може да се храни с принципи дори когато е почти на осем. Затова купува
сладолед за ворша и хамбургер за Чудовището. За самата себе си взима вегетариански бургер.”
― My Grandmother Asked Me to Tell You She's Sorry
относно веригите за бързо хранене, защото е почти на осем, има интернет и не е отворко. Но
за жалост, човек не може да се храни с принципи дори когато е почти на осем. Затова купува
сладолед за ворша и хамбургер за Чудовището. За самата себе си взима вегетариански бургер.”
― My Grandmother Asked Me to Tell You She's Sorry
“Въпреки че Френската академия от доста години бе одобрила употребата на
„пощальонка“, Провиданс, която с оглед на професията си бе случила на доста подходящо
име, предпочиташе да се представя като „пощальон“. Бе свикнала дори да й правят
забележки по този повод. Феминизацията на това название бе нещо хубаво и тя се радваше,
че някои жени виждат в последните две букви триумф на феминистката кауза, на която са
посветили себе си, но, честно казано, не това бе номерът в живота й. Толкова. Защото
пощальони имаше от петстотин години, а пощальонки – от трийсет. Дори днес тази дума
продължава да звучи странно в ушите на хората (които понякога я чуват като „напольонки“).”
―
„пощальонка“, Провиданс, която с оглед на професията си бе случила на доста подходящо
име, предпочиташе да се представя като „пощальон“. Бе свикнала дори да й правят
забележки по този повод. Феминизацията на това название бе нещо хубаво и тя се радваше,
че някои жени виждат в последните две букви триумф на феминистката кауза, на която са
посветили себе си, но, честно казано, не това бе номерът в живота й. Толкова. Защото
пощальони имаше от петстотин години, а пощальонки – от трийсет. Дори днес тази дума
продължава да звучи странно в ушите на хората (които понякога я чуват като „напольонки“).”
―
Нина’s 2025 Year in Books
Take a look at Нина’s Year in Books, including some fun facts about their reading.
More friends…
Favorite Genres
Polls voted on by Нина
Lists liked by Нина








































