magrathea. > Recent Status Updates

банананово дай-киро

currently manifesting a high-paying bullshit job because my low-paying bullshit job will be the death of me

Ваймс поклати глава. Вести без смисъл - досущ телепатия без мозъци.

когато е извадено на показ, сърцето ти е изложено на природните стихии.

nothing is fair, except that we try to make it so. that's the point of humans, maybe, to fix things the gods haven't managed.

five of us. five is a fist. five is a hand on the enemy's throat.

Everybody makes up a story about their sins. Sometimes to make them less, sometimes to make them the worst thing a mortal's ever done. Really drp3nds on the person.

"омразата ще те изяде, ще те изкриви"

и тогава сам се уверих, че смехът е най-страшното оръжие: със смях можеш да убиеш всичко — дори убийството.

Но за хората е особено важно да говорят от първо лице. Така делят Вселената на две части. Тъмата зад очите, в която звучи тих глас, и всичко останало.

- Винсънт, не е задължително да има смисъл във въпросите - натърти госпожица Сюзън. - Това е задължително само за отговорите.

"... съзидание и разрушение. Раждане и смърт. Жените раждат, в такъв случай мъжете трябва да се вземат със смъртта. И те са станали експерти по въпроса."

Мисля, че във всеки от нас има по един тъмен кладенец, който никога не пресъхва. Само че трябва да пиете от него на своя отговорност. Защото водата му е отровна.

Майната ти на теб и на отвъдното ти - отвърна онзи, когото нарекоха Ай. - Живееш на този свят, после следва зарята и всичко свършва.

толкова съм уморен. а болката не знае почивка.

смелият помага. страхливецът раздава дарове.

- Къде е небето? По кой път се тръгва? - попита я Михаил.
[...]
- Небето е ей там - посочи към висините. Просто политаш нагоре. Не е трудно за намиране.

знаех, че е истина, и донякъде съжалявах. трудно е да пуснеш дори когато онова, за което се държиш, е покрито с тръни. може би най-вече тогава.

стане ли въпрос за миналото, всичко написано е художествена измисли

Струва му се, че писането също е един вид война, война, която водиш със себе си. Носиш историята на гърба си и всеки път, когато добавиш нещо, тя натежава.