Emiliya Bozhilova’s Reviews > Край никой път > Status Update

“Аз изчаквах не толкова следващия ден, колкото следващия живот.”

“Внушиха ми толкова срам от изпитване на наслада, че накрая взех да изпитвам наслада от чувството на срам.”

“Една река пресича къщата. Тази река, казват, е времето. А спомените са риби, които плуват срещу течението.”

“Нима любовта е заливане с огън, за да се загаси водата?”

“Суетата ми е, че съм жива.”

“Животът ми така се сгъстяваше, че времето получаваше инфаркт, съсирено от щастие.”

“Песента е само това: любов, която изгаря в пламъка между мигновението на гласа и вечността на тишината.”

“Но всеки добър щурец има неизпята радост.”

“Всеки е обложка на друга книга.”

“Човекът познава тайните на света: истинската река не шава. Стеле се, безбрежна и небрежна. Водите и се раздвижват от рибешките опашки, безброй ветрила без миг покой. Като нас. Стоим ли кротко като камъни, времето спира.”