Emiliya Bozhilova’s Reviews > Град на остриета > Status Update

“Вериги се коват от различни и чудновати метали. Бедността е един от тях. Страхът също. Както ритуалите и обичаите. ”

“— Понякога не мога да разбера дали мразиш това място, или го обичаш.
— Обичам потенциала му. Мразя миналото му. И не ми харесва каквото е сега.”

“Не проличава да я е забелязал. И Малагеш разбира окаяно, че се налага да го гръмне още веднъж.”

“Това не ми харесва. Предпочитам лудите да са си абсолютно шибано побъркани. А тя е мислила усърдно.”

“Не всички сме късметлии като тебе. Останалите сме като гилзи на патрони, захвърлени след употреба. И искат от нас да носим мълчаливо това бреме. А ние като патриоти се подчиняваме охотно.”

Това става все по-добро! 😃 Май е време да си припомня и първата част - преди години нешо не ме грабна, но не ѝ е бил моментът явно.

“Това си е много мръсен номер — да изнудвате офицер чрез пенсията, за да отиде да го гръмнат някъде.” 🤣