Deni’s Reviews > Отнесени от вихъра. Том 1 > Status Update

Какви неща прави с човек глада, страха и нищетата 😬

Готова съм да приключа с тази книга 🙃

Имам чувството, че ако от романа се изкарат протяжните (и на този етап вече досадни) лекции по история обема му ще спадне на половина.

(Не толкова) кратка пауза за урок по история 🙃

Иууу, секс! Само не това отвратително нещо! Не стига, че мъжете го причиняват на съпругите си, но и ходят при леки жени за същото *шокирано и отвратено вдишване*. И, естествено, леките жени са тези, които заслужават най-голямото презрение в ситуацията. Главни спонсори на тоя тип идиотия: религия и патриархат. 160 години по-късно все още повсеместно сме тапири на тема секс. Аплодисменти.

"[...]Не е в характера ми да целувам тоягата, която ме е ударила."

Мели накрая ще се окаже героинята с най-много сила на характера и смелост в цялата книга. Което за пореден път потвърждава факта, че не най-силно крещящият е най-могъщ. А безкористният. Този, който знае кой е, какво иска и в каква посока се движи. Тези неща изобщо не изискват гръмки декларации и поза. В този ред на мисли съвсем нормално е Скарлет да я мрази толкова. Превъзхожда я. Във всяко отношение.

"[...] Само лицемери като вас, скъпа моя госпожо, които също не са цвете за мирисане, но го крият, се вбесяват, щом ги нарекат с истинските им имена."

Цялата ситуация ми напомня на един разговор с една италианска аристократка, за който ми разказаха преди време. Жената е била на близо 90 години в момента на въпросния разговор. И твърдяла, че Втората световна война е най-хубавия период в живота ѝ. За нея се е изразявал в баловете и танците с красивите офицери. До последно не разбираше защо всички се възмущават...

"-[...]Човек трябва да загуби репутацията си, за да осъзнае какво бреме е била тя за него и колко ценна е истинската свобода."