Deni’s Reviews > Goldfinch > Status Update

Радвам се, че Райът получи своето място под прожекторите, но в контекста само на войната с феите образът му изглежда еднопластов. Усещането е за сюжетен инструмент, не за реален герой. Някой трябва да износи на гърба си битките в Ория и той е идеален. Друго предназначение освен това няма. Много по-интересен беше в предните книги с вътрешните си борби и терзания.

Как пък веднъж не се случи някой да отрони повече от една самотна сълзичка, таралянкаща се по бузката?! 🤨😑 На всички в тая книга явно сълзите са им под бройка и могат да изстискат само по една. Криза, ей!

Книга и половина чакам Слейд и Аорен да се съберат. Една сърцераздирателна среща и три глави секссцени по-късно осъзнах, че връзката им вече ми е безразлична. В Gold Кенеди успя толкова успешно да съсипе и обезличи главната си героиня, че в момента не мога да се насиля да погледна отвъд това. Пък Слей е просто... там 🤷‍♀️😮‍💨

Еййй, разгеле! Почти две книги по-късно тия наааай-после се събраха 🎉🎉🎉

Брех! Без кой знае каква бойна подготовка Аорен изведнъж стана топ боец. Но поне имаме някакво развитие по тази тангента, та го броя за плюс.

Още от миналата книга се чудя на следната тъпотия: как, бога ми, вулмините успяват да се спасят от преследване и да са в тайна при условие, че носят емблемата си толкова открито? Всеки може да я види и разпознае. Но с години успяват да убягнат на Карик. Нула логика. Като цяло Кенеди хич не се е постарала с тая сюжетна линия. Много немърливо реализирана е.

Малина остаря с няколко живота за два-три часа.

Няма по-гнусно предателство от това на pick me жените. Да предадеш собствения си пол, за да се умилкваш на подтисника и да се облагодетелстваш от една прогнила система, която не прави друго освен да мачка и унищожава.

Well that was interesting 👀 Малко комерс, но интригуващо попълнение към историята. Интересно какво ще направи Кенеди с това.