Lena Iotova’s Reviews > Похищението на Ани Торн > Status Update

"Вътрешно всички си оставаме деца. Със същите страхове, същите радости. С единствената разлика, че сме по-високи на ръст и по-умели в прикриването."

"Това му е лошото на реалния живот. Той никога не предупреждава. Не ти дава и най-малкия намек , че се намираш на съдбовен кръстопът. Не ти позволява да спреш, да размислиш, да оцениш колко скъпо е дадено нещо, докато не го изгубиш безвъзвратно."

"Ингересно как хубавите спомени избледняват, изпърхват от паметта ни като пеперудки, фини и крехки. Няма как да ги уловиш, без да ги смачкаш. Но лошите - вината, срамът - се вкопчват в нас като паразити. Тихо и упорито ни изяждат отвътре."

"Обожавам да ми съобщават неща, които вече знам."

"Ако вестниците са мястото, където фактите се превръщат в истории, то интернетът е мястото, където историите се превръщат в теории на конспирацията."

"Хората казват, че времето е велик лечител. Нищо подобно. То е просто един голям валяк. Гази всичко наред, стрива спомените ни на прах, раздробява големите късове страдание, докато от тях останат само дребни, ръбести фрагменти. Все още болезнени, но достатъчно малки, за да се носят.
А колкото до разбитите сърца , те никога не стават отново цели."

"Аз не вярвам в призраци. Навремето баба ми казваше: "Не от мъртвите трябва да се боиш, миличък, а от живите." И е била почти права. Но вярвам, че понякога можеш да доловиш отгласа на лошите неща. Те се отпечатват върху тъканта на реалността, подобно на стъпки върху бетон. Онова, което е оставило отпечатъка, отдавна си е отишло, но няма как да изтриеш дирята, оставена от него."