Georgi Kumanov’s Reviews > Играта на ангела > Status Update

-Давид?
Спрях се мълчаливо от другата страна на вратата.
-Не е вярно. Не е вярно, че не умеете да обичате никого.
Оттеглих се в стаята си и затворих вратата. Легнах в кревата си, свит на кълбо, и затворих очи.

Преди да завия зад ъгъла, се обърнах и се уверих, че все още е там и ме гледа. Колкото и да ми се искаше да я намразя, нямах сили за това.

Оставих се в обятията ѝ и зарових лице в косата ѝ. Докосването ѝ бе покой и гостоприемство, то носеше светлината на живота, бликаща от едно седемнайсетгодишно момиче.

Добрите думи са безполезни жестове, които не изискват никаква жертва, а се посрещат с по-голяма благодарност, отколкото добрите дела.

Проклех часа, в който ми бе хрумнало да отворя тази врата, и излязох на улицата, надявайки се да забравя, па макар и само за няколко часа, мрака, стаен в самото сърце на тази къща.

До този миг не си бях давал сметка колко силно желаех да продължавам да дишам, да си отварям очите всяка сутрин и да мога да излизам на улицата, да стъпвам по камъните и да гледам небето, и най-вече - да продължавам да си спомням.

Поставих я там с чувството, че аз съм този, който остава на лавицата.