Deni’s Reviews > Дамата с камелиите > Status Update

Всеки път, когато хвана тази книга заспивам на третата страница. Макс 😴😴😴

Ако Арман е пълно леке, то Маргьорит е страшна! Много ме кефи как заявява и отстоява себе си и това, което иска без преструвки и задръжки. Във времена, в които да си жена и да правиш това и безпардонно да се наслаждаваш на живота е направо ерес. Но тя е окаяницата в нужда от всевишно спасение, не пикльото с mommy issues 😂😂😂

Ех, тоя комплекс на Мадоната и блудницата, ей! 😮‍💨

Чета как Арман в рамките на една единствена интеракция с Маргьорит скача от "ако ми се даде ще я презра, понеже предпочитам да страдам по нея " на "искам да я притежавам, за да я унижавам" и ми става смешно. Не знам с какви очи литературните сноби твърдят, че романтиката била токсична и създавала нереалистични очаквания при такива "възвишени" класически примери. Явно някой е чел без разбиране 😂

Продължавам да се надявам, че книгата ще ме грабне. Проблемът ми е най-вече с разказвача на историята: моралистичен и прекалено настоятелен (граничещ с нахален). Но съм още прекалено в началото. Чакам да видя какво ще се случи нататък.

"Попска" проповед за християнските добродетели и как любовта към Бога и страданието са единствения начин да се "пречисти" душата на куртизанката. Добре, че вече не сме в тия времена. Друг е въпроса, че напоследък се вижда деградация към тях, но това не го коментираме...

"Колко са били прави древните, когато са имали един и същи бог за търговците и крадците!"