Deni’s Reviews > Вълшебната планина > Status Update

Очаквах всичко друго, но не и философски разсъждения по въпроси свързани с квантовата физика. Което е много наивен пропуск от моя страна, предвид каква е природата на философията.

"Анализът е добро нещо като метод на просвещението и цивилизацията, добро, доколкото разтърсва глупави убеждения, разлага естествени предразсъдъци и подкопава авторитети, с други думи, добро, когато освобождава, очовечава и помага на поробените да узреят за свободата. Той е лошо, много лошо нещо, когато възпрепятства делата, когато е неспособен да изгради живота, а само подяда корените му."

"[...] красивото слово създава красиви дела."

Колко е коварно това изказване само. Много подвеждаща и деликатна е логиката, по която се спуска Сетембрини. Но пък е интересно да се замислим колко малко е отстоянието между идеализма и фанатизма. Да не кажа нещо друго с "ф".

"Изкуството е нравствено, ако носи пробуда. Ами ако върши обратното? Ако тя [музиката] омайва, ако приспива, ако спъва дейността и напредъка?"

Много, много хубава тема за размисъл. За тъмната страна на изкуството като интрумент за пропаганда и затъпяване.

"Музиката е неоценима като последно средство за въодушевяване, като сила, която увлича нагоре и напред, ако намери духа подготвен за нейното въздействие. Но литературата трябва да я е предшествала. Музиката сама не кара света да върви напред. Музиката сама е опасна."

Хммм...

Сетембрини е може би най-интересният образ в тази книга. Разсъжденията му всеки път предизвикват размисъл. Аргументацията му е много любопитна: на моменти много точна, в други - много пристрастна инсубективна. В същия момент знаем прекалено малко за неговото минало, за да можем да убедено да заявим това. Което предизвиква въпроса "как тогава преценяваме, че са субективни?". Цялата книга е thought experiment.