Nevena Zaharieva’s Reviews > Обърната към морето > Status Update

Болката ми носеше неговото лице от толкова време, че вече не можех да го различа от нея.

Не скърбях, задето си нямах нищо - още по-дълбоко беше. Вече даже не исках нищо. А да не искаш - какво по-ясно доказателство, че си вече мъртъв.

Понякога надеждата само правеше загубата два пъти по-тежка.

Да приемеш, че си сгрешил, означава да приемеш не само грешката си. Означава да се помириш и с всяка постъпка, която си извършил въз основа на погрешните си убеждения.

Защото дори да отстъпиш пред чуждите желания, дори да се предадеш, за да отговориш на чуждите нужди, дори саможертвата пак беше избор.

Винаги е много по-лесно да се съмняваш в решенията си, когато наоколо цари мрак.

Така че трябва да си зададеш въпроса: къде е тънката граница между саможертвите, в които има логика, и онези, в които няма? Как можем да ги различим?

Предполагам, че беше по-лесно да се преструваш, че не си загубил нещо, отколкото да се изправиш очи в очи с тази истина.

Когато изпитваш всичко прекалено силно, понякога трябва да се заставиш да изпитваш по-малко. За да опазиш сърцето си, трябва да издигнеш преграда около него, да го лишиш умишлено от основната му роля и да го сведеш до обикновен мускул.

Ако хората искат да те обичат, ще те обичат, каквито и недостатъци да имаш. Но ако не са склонни да те обичат, няма нищо, което да можеш да кажеш или да направиш, няма достатъчно количество добрина, способно да ги накара да размислят.