Georgi Kumanov’s Reviews > Остайница > Status Update

[…] вратата е като живота.
влезеш ли в него, никой не те пита накъде си тръгнал

домът е там, където отрежат крилата ти

любовта ли, кой говори за любов, любовта по нашите земи е равна на смърт

…петите ми изтръпват, здрачът приижда в гърлото, сянката на вратата продължава да пее своята песен.