Габриела Манова’s Reviews > Серотонин > Status Update

В крайна сметка не можем да направим нищо за живота на хората, казах си аз, нито от приятелството, нито от съчувствието, нито от психологията, нито от разбирането на ситуациите има някаква полза, хората сами изработват механизма на нещастието си, навиват пружината докрай и механизмът се задейства, неизбежно, с някои пропуски, някои слабости, когато се намеси болестта, но действа до края, до последната секунда.

В миналото човек потъва, започва да потъва и после сякаш затъва и нищо повече не може да сложи граници на това затъване.

Господ е посредствен сценарист (...) господ е изобщо посредствен, всичко в творението му носи белега на приблизителното и на неуспеха, когато не е белег на чисто и просто лошотия, естествено, има и изключения, възможността за щастие би трябвало да просъществува, дори само в качеството си на примамка, но аз се отклонявам, да се върнем към темата ми, която съм аз, не че е особено интересна, но е моята тема.