Vessey’s Reviews > The Agony and the Ecstasy: The Biographical Novel of Michelangelo > Status Update

Микеланджело влезе в черквата през главния портал, запъти се през палещите лъчи на римското слънце по широкия кораб и се спря под центъра на купола, точно над гроба на свети Петър. Той усети душата му да напуска тялото, да се издига нагоре към купола, да става част от него - част от пространството, от времето, от небесата и бога.

Една голяма милост също ни убива, ако кръвта ни стине вече без копнеж, не смазва ни така жестокия гребеж, като развръзката неочаквано щастлива. Изящното изкуство овладява всеки, ако със тайната му бог го е създал, ако в упорството остане дълголетен. И ако зрящ за тайствените му пътеки родил съм се в света, от гняв разкъсван цял, вие огъня, че му принадлежа, винете.

Той рисуваше, моделираше и ваеше като човек, пуснат от затвора, за когото е останала една единствена радост - свободата да проектира себе си в пространството. Времето беше неговата каменоделна: от нея щеше да извади чисто белите кристални години. Какво друго би могъл да изрови от скалистите планини на бъдещето? Пари? Те му се бяха изплъзнали. Слава? Тя го беше измамила. Работата беше възнаграждение сама по...