Чарли Паркър’s Reviews > Нефритен град > Status Update

Остава и да я доиздадат…

Metodi wrote: "Остава и да я доиздадат…"

Поне е само трилогия...Дано се продава добре, за да се задвижат и останалите. Аз дадох своя принос с един брой твърди корици ;D

Не рекламират никъде, а няма как нишова литература сама да се сбори с останалите бозици на пазара. Ще купя, ако издадат и трите книги.

Точно тази беше добре рекламирана месец преди да я издадат поне

Точно това е мутренска история маскирана като фентъзи. Не знам за какво е целия хайп.

Е, не е high/epic фентъзи, но си има достатъчно от него. То дори примерно Гай Гавриел Кай, който за мен си е чист historical fiction и има още по-леки елементи доста хора го водят фентъзи.

Хайп още чак нямам, но за момента е солидно 3.75/5 при мен. В началото тръгна по-тегаво, постепенно става все по-добро и по-добро. Да видим оттук нататък как ще е.

Ми не знам. Ако замениш нефрит с кокаин фентъзито изчезва. Чел съм първите две книги и ги усещам като някакво документъри за СИК и ВИС от ранната ДЕМОкрация. Единия клан убие някой, после другия и така. Никой от главните герои ми харесва и ми е все тая кой ще надделее. Догодина ще се пробвам да я свърша ама не тръпна в очакване. А Фонда Лий има една фентъзи новела, която ми хареса доста повече от джейдовете. Просто гангстерски истории не са моето.

Със сигурност такава тематика не е много конвенционална за жанра. Не знам, на мен нефрита ми стига като бекграунд, за да ми стане достатъчно фентъзи. Даже си го допълвам като си ре-инсталнах Sleeping Dogs да поцъкам в сходна жилка (ама там няма фентъзито, нали, просто сходен сетинг).

Не знам дали си попадал на 'Повелителите на руните' на Фарланд. Магическата система там е по-усложнена и разгърната, но следва сходна логика като нефрита тук. То вече си е чисто къснодеветдесетарско епично фентъзи и първите четири книги са супер.

Може би защото вече не ми идва толкова отръки high частта на фентъзито, но такива схеми тип Фарланд и нефрита ми харесват, тук ми идва много добре.

Новелата Untethered Sky ли е, да си я имам наум?

То high/epic фентъзито в момента е на умирачка 😁. Яко роментъзи се бълва и чете. А новелата е същата

Авторката май казва някъде, че се вдъхновила от “Кръстникът” на Пузо - а и китайците имат засукани традиции в мафията с техните триади и тайни общества. Затова и аз засега съм пас, че мафиотско фентъзи и мен ме изприщва като идея. Сравнението с кокаина е супер интересно! 😃

@ Николай -- аз за роментъзито май съм на един пол и едни петнайсетина години разстояние :D Окей, ще я имам предвид новелата на Лий!

@ Емилия, това всъщност звучи супер логично като гледам как е изграден романа. Сигурно и аз щях споделям сходно мнение преди десетина години, но нещо съм се закотвил по трилъри и съспенс от известно време. Извън Робин Хоб, Гай Гавриел Кай (ако го броим фентъзи въобще, нали) и Стивън Ериксън, малко ме е шубе как ли бих оценил препрочитане на любими автори в жанра...С Робърт Джордън през 2019 беше мъка, пък толкова ми беше на сърце преди :D

А, Кръстникът си има чара, а навремето см измела и разни истории за триадите - на това се вика комплексна мафия 🤣 Освен това много читатели споделят, че мястото на сюжета прилича на Тайван с неговото местни население, мнозинството китайци и малко японци, плюс напомняния за индустрията с чипове и текстил…

Аз пък съм кацнала на сюжети за “да оправим целия свят” и мога да препоръчам поредицата на Джемисин за петия сезон, чиято първа част преведоха. Там работата е катастрофично епична. И двете книги на Октавия Бътлър, които са дистопични.

За романтъзитата - то е като при любовните романи, много малко са добре написаните, повечето залагат на пикантерии и пълнеж. Като им гледам броя страници, и страдам за дърветата, рези книги допринасят за екокатастрофата без да имат никаква стойност, повечето. Свеж пример за добро такива отново е Засенченото слънце на Джемисин - но там са повече приключенията.

Тайванско си е и за мен, особено с нефрита --- нефритения пазар в Тайпе ми беше едно от любимите места. Пълен кеф да се пазариш и да отсяваш кое е менте и кое - не там. :Д Планинската релефност и описания също много напомнят. Преди да започна да я чета си мислех, че ще е Хонг Конг-стил, ама ц.

Проверих Джемисин набързо и ще я имам предвид. Чудя се дали не е класа нагоре, защото книгите ѝ са доста по-рано от текущата буукток роментъзи вълна? И за мен са разтеглени излишно - гонят обема на епично фентъзи, а реално е съвсем сносно да се вместят в не повече от 300-350 страници като им чета сюжетите.

Аз като цяло бях пробвал някакви книги от тоя жанр, но мнооого ниска летва. А нямам против литература от жени за жени -- последните две години са ми супер любими josei манга серии (писани от жени за демография по-зрели жени, не тийнки). Направо се счупвам.

Романтъзитата в днешния моден вариант не струват - гонят страници. Не са за жени, които 1/искат малко страници и 2/що-годе пораснали герои 🤣 Едно време им викаха “паранормален романс” и бяха макс 300-350 страници и самостоятелни, не поредици. Водеха се част от любовните романи, и то си е така, и досега имам един любим от тях години.

Джемисин е по едно и същи време с романтъзитата - и като гледам другите и поредици извън петия сезон и тя се отплесва по пикантерии. Петият сезон, мисля, и е най-силната. А Октавия Бътлър май е от 80-те. И двете са чернокожи, и темите за подтисничеството са много остро и силно усетени и представени.

Оф, ще помисля са нефрита, странно, но азиатските мотиви във фентъзито са ми най-далечни. Ако е нещо за жени - е детско и инфантилно. Ако е за друга публика - мафия 😆 Дано бързо издадат и продълженията от Колибри. Приятно четене и давай с ревюто после, ще бъде интересен поглед!

По мои наблюдения, много от авторите на фентъзи с азиатски мотиви сега са първо/второ поколение млади имигрантКи и вървят повече по линията на YA с фентъзи, отколкото по стандартната формула. Та, да...

Виждам, че и ти харесваш Гай Гавриел Кай -- знаем си, че е историческа въстановка тип, не фентъзи. Обаче пробвала ли си му Under Heaven + River of Stars дуологията? По-слабички са от любимите ми Сарантион, Лъвовете на Ал-Расан и някои други негови творби. Обаче пък сетингът си класически китайски (ако не се лъжа, първата беше за въстанието на Ан Лушан в типично Кай-стил пресъздаване). Маалко мудничко, но все пак си струва.

Under Heaven само го почнах и го зарязах. Мудно, за ценители на Китай. Саранрион наистина му е най-доброто. Като го четох не бях наясно с Ан Лушан, не че и сега съм, той не гътна ли танската империя с “народно” въстание с китайски по мащаб жертви? И досега го смятат за злодей? Или беше друга династия? :))) Книгата там ми беше скучна. Малко по-добре са тези за Венеция и - ъъъ Флоренция или Сиена - дето излязаха и в превод. Но той напоследък май само разсъждава, без да движи сюжета….

Позабравил съм, да ти кажа. Ама си е ударил яко спица на просперитета тогава и едно 10-15ина милиона май са си отишли, то е трудно да прецениш по онова време. Сефте в онея части, нали. Исторически погледнато би бил по-скоро прецакващ работата, мисля?

Аз съм ги чел на английски, но предполагам имаш предвид 'A Brightness Long Ago' и 'All the Seas of the World'? Не бяха прекалено лоши за мен - само 'Children of Earth and Sky' дето уж е пост-фактум в неофициалната 'трилогия' на тея трите ми беше бая слабичка.

Не мисля, че още е грохнал Кай. Отдавам го на стриктния му график да издава по книга на три години. Реално най-слабият му период беше средата на 00-те. 'The Last Light of the Sun' ми беше ултра тъпа, 'Ysabel' дори не искам да коментирам (Кай и YA, ужасно комбо), и затапването с 'Under Heaven' след това. Десетилетието между '90 и '00 му е пика обаче, няма какво да се лъжем. Така и не разбрах защо 'Tigana' му е чаааак толкова популярна, обаче.

Идната година пролетта ще изкарва нова, да видим!