Осъдени души Quotes

“Дали я обичаше? Той си зададе въпроса ненадейно, но веднага си отговори с положително "не". Твърдите и независими жени го дразнеха. Интелектът им се насочваше винаги към абсурдни неща.”
― Димитър Димов, Осъдени души

“Този свят принадлежи на силните. Силният да стане по-силен, като унищожи слабия.”
― Димитър Димов, Осъдени души

“2. „Ти съзнаваш егоизма си, съзнаваш леда, който сковава сърцето ти..Ти не искаш да бъдеш такава, но н еможеш и затова си чужда на себе си,..........Да у тебе има едно страшно раздвоение. Съвестта ти не може да победи егоизма и егоизмът не може да задуши съвестта. Затова си тъй нещастна, затова не можеш да спиш без куминал”
― Dimitar Dimov, Осъдени души

“- Има ли смисъл това дежурство?
- Никакъв!... - каза той. - Освен морален.
- Оставете морала настрана!... Най-отвратителното е да вършиш безсмислица и да се чувстваш морален.”
― Димитър Димов, Осъдени души

“Мир!... Можеше ли да има мир у една болна, прокълната душа?”
― Димитър Димов, Осъдени души

“Ние никога не оставяме мъртъвците сами, защото душите им няма да намерят покой”
― Димитър Димов, Осъдени души

“Тя искаше да сграбчи това сърце направо, да го откъсне, както грубите ръце на лаком човек откъсваха узрелия плод от дървото. Тя искаше да го погълне, да се насити от него без друга мисъл освен мисълта за удоволствието, което щеше да изпита.”
― Димитър Димов, Осъдени души

“„Човек би казал, че се срамуваме от произхода си, което не е вярно. Срамуваме се единствено от себе си.”
― Димитър Димов, Осъдени души

“Колко много приличаше той на този пейзаж, така суров, така ослепително красив и безплоден! Колко странна бе тая прилика между характера на човека и природата Испания! Ах, как всичко около нея се свързваше с образа му, който виждаше ден и нощ, който я привличаше като жесток и сладък магнит!”
― Димитър Димов, Осъдени души