Конармия. Одесские Рассказы. Quotes

“Even at the time—twenty years old—I said to myself: better to go hungry, to go to prison, to be a tramp, than to sit at an office desk ten hours a day. There is no particular daring in this vow, but I have not broken it and shall not do so. The wisdom of my grandfathers sat in my head: we are born for the pleasure of work, fighting, love, we are born for that and nothing else. (Guy de Maupassant)”
― Isaac Babel, Red Cavalry and Other Stories

“There are people in this world who are doomed to die, and there are people who have not yet begun to live.”
― Isaac Babel, Odessa Stories

“What did our dear Joseph manage to see in life? Bupkis is what.”
― Isaac Babel, Odessa Stories

“A pig won’t meet another pig halfway, but a man will meet a man.”
― Isaac Babel, Odessa Stories

“A man eager for answers must arm himself with patience”
― Isaac Babel, Odessa Stories

“A heavy wallet is lined with tears.”
― Isaac Babel, Odessa Stories

“Foolish old age is no less pitiful than cowardly youth.”
― Isaac Babel, Odessa Stories

“Zo zijn we Chlebnikov kwijtgeraakt. (...) Hij was de enige in het eskadron met een samowar. Op stille dagen dronken we samen hete thee. We werden door eendere hartstochten gedreven. We keken allebei naar de wereld als naar een weiland in mei, een weiland waarover vrouwen lopen, en paarden.”
― Isaac Babel, Red Cavalry and Other Stories

“Słuchaj, jak się czas zbliża, i daj mu nadejść.”
― Izaak Babel, Opowiadania odeskie

“Młodość to nic takiego, przejdzie z wiekiem...”
― Izaak Babel, Opowiadania odeskie

“W szaleństwach szlachetnej pasji więcej jest sprawiedliwości i nadziei niż w ponurych rygorach tego świata.”
― Izaak Babel, Opowiadania odeskie

“Мальчик поливал из лейки прохладную глубину магазина и пел песню, которую прилично петь только взрослым.”
― Исаак Бабель, Одесские рассказы

“Павлин на плече Ивана Никодимыча уходил последним. Он сидел, как солнце в сыром осеннем небе, он
сидел, как сидит июль на розовом берегу реки, раскалённый июль в длинной
холодной траве.”
― Isaac Babel, Одесские рассказы

“Она увозила с собой воспоминания, не отягчавшие совести, и колье, выбранное со вкусом и стоившее не очень дорого.”
― Isaac Babel, Одесские рассказы

“- Дете – отговори ми той, - не си хабете барута. Рублата и половина за очила е единствената рубла и половина, която ще спестя. Не ми трябва вашата линия, пошла като действителността. Вие живеете не по-добре от учител по тригонометрия, а аз даже в Клязма съм обкръжен от чудеса. Защо са ми луничките по лицето на фрекен Кристи, щом въпреки че едва я виждам, долавям у тази девойка всичко, което искам да доловя? Защо са ми облаците на това финландско небе, щом виждам понеслия се над главата ми океан? Защо са ми линии, щом разполагам с цветове? За мен целият свят е огромен театър, в който съм единственият зрител без бинокъл. Оркестърът свири встъплението към трето действие, сцената е далеч от мен и сякаш насън, сърцето ми прелива от възторг, аз виждам пурпурното кадифе на дрехата на Жулиета, лилавата коприна на дрехата на Ромео и нито една изкуствена брада... А вие искате да ме ослепите с очила за рубла и половина...”
― Isaac Babel, Конармия. Одесские Рассказы.

“Гласът на Селецки беше неестествено силен. Снажен мъжага, той беше от онези провинциални Шаляпини, каквито, за наше щастие са пръснати много из Русия. И лицето му беше като това на Шаляпин – дали на шотландски файтонджия или на екатеринински велможа. За разлика от божествения си прототип беше простичък човек, но огромният му глас се разширяваше безгранично, страшно, изпълваше душата с насладата на самоунищожението и с циганска забрава.

В мигновената обвивка, наричана човек, песента тече като вода на вечността. Всичко отмива и всичко ражда.”
― Isaac Babel, Конармия. Одесские Рассказы.

“Когато децата се събудиха, и те взеха да викат заедно с жена ми. Беня ми развали все пак толкова здраве, колкото според него трябваше да ми развали. Той остави двеста рубли за лекуване и си отиде. Мен ме откараха в еврейската болница. В неделя аз умирах, в понеделник се оправях, а във вторник имах криза.”
― Isaac Babel, Конармия. Одесские Рассказы.