Мюриел Барбери > Quotes

“Каква е тази война, която водим при очевидността на поражението? Всяка сутрин, настръхнали от бъдещите битки, ние повтаряме страха от всекидневието — този безкраен коридор, който в последния ни час се превръща в съдба само защото толкова дълго сме вървели по него. Да, ангел мой, такова е всекидневието: намусено, празно и изпълнено със страдания. Пътеките на ада не са му чужди; един ден стигаме до тях, защото твърде дълго сме останали в него. От коридора до пътеките — пропадаме плавно и без изненада. Всеки ден се връщаме към тъгата на коридора и стъпка по стъпка извървяваме пътя на мрачното си проклятие.

Дали е видял пътеките? Как ли се раждаме отново след падението? Какви са новите зеници на овъглените очи? Кога започва войната и кога спира битката?

И тогава една камелия.”
― Мюриел Барбери, The Elegance of the Hedgehog

“Първо, мисля, че сексът, както и любовта, е нещо свято. Не се казвам Дьо Броли, но ако съм жива след пубертета, ще ми се да я изживея като чудесно тайнство. Второ, тийнейджърът, който се прави на възрастен, все пак си остава тийнейджър. Ако си мислите, че като се надрусате на купон и легнете с някого, това ще ви направи пълноценна личност, е все едно да вярвате, че като се маскирате, ще станете индианец. И трето, много странно схващане за живота е да искаш да станеш възрастен, имитирайки всичко най-катастрофално у възрастните.”
― Мюриел Барбери

“Знаете ли какво значи неволно? За психоаналитиците то е плод на подмолните деяния на скритото несъзнателно. Каква безсмислена теория! Неволното е най-яркият белег на силата на осъзнатата ни воля, която използва всичките си хитрости, за да постигне целите си, когато емоцията й се противопоставя.”
― Мюриел Барбери

“Втрещяващо е, опива като долнокачествено вино и най-вече разкрива функционирането на Университета: ако искаш да направиш кариера, вземи някакъв неизучен, маргинален и екзотичен текст (Сума на логиката на Уилям Окам), изопачи буквалното му значение, като потърсиш в него някакво намерение, което самият автор не е забелязал (защото е всеизвестно, че в областта на концептите несъзнателното е много по-могъщо от всички съзнателни намерения), деформирай го така, че да заприлича на някаква оригинална теза (абсолютното могъщество на Бога обосновава логическия анализ, чиито философски цели са пренебрегнати), и пътьом изгаряй всичките си икони (атеизма, вярата в рациото срещу рациото на вярата, любовта към мъдростта и други нещица, скъпи на социалистите), посвети една година от живота си на тази жалка недостойна игра за сметка на обществото, което събуждаш в седем часа, и изпрати куриер на научния си ръководител.”
― Мюриел Барбери, The Elegance of the Hedgehog

“Я же очень рано поняла, что жизнь проносится страшно быстро, - и поняла это, глядя на взрослых: как они спешат, как падают духом из-за неудач и как цепляются за сегодняшний день, лишь бы не думать о завтрашнем. Но завтрашнего дня боятся те, кто не умеет строить сегодняшний, а когда люди не могут ничего выстроить сегодня, они уговаривают себя, что у них все получится завтра, но так не бывает, потому что завтра всегда превращается в сегодня, понимаете?”
― Мюриел Барбери, The Elegance of the Hedgehog

“Може би това е да си жив: да улавяш мигове, които умират.”
― Мюриел Барбери, The Elegance of the Hedgehog

“Но ако се боиш от бъдещето, то е, защото не умееш да градиш настоящето, казваш си, че утре ще започнеш, но не се получава, защото утре в крайна сметка винаги става днес, нали разбирате?”
― Мюриел Барбери, The Elegance of the Hedgehog

“Никога не прозираме отвъд нашите убеждения и, нещо по-лошо, отказали сме се от срещата с другия, срещаме само себе си, без да се познаем в тези постоянни огледала. Ако го разберем, ако осъзнаем, че винаги гледаме само себе си в другия, че сме сами в пустинята, ще полудеем.”
― Мюриел Барбери, The Elegance of the Hedgehog

“Литературата например има прагматична функция. Като всяка форма на изкуството нейната мисия е да направи поносимо изпълняването на нашите жизнени задължения. За едно същество като човека, изграждащо съдбата си чрез рефлексия и рефлективност, познанието, което те му предлагат, има непоносимия характер на чистата прозорливост. Ние знаем, че сме животни, надарени с оръдие за оцеляване, а не богове, създаващи света със собствената си мисъл. Нужно е нещо, което да направи тази мъдрост приемлива, нещо, което да ни спаси от печалната и вечна треска на биологичната ни съдба.

Ето защо ние измисляме изкуството, друг похват на животното у нас, необходим за оцеляването на вида ни.”
― Мюриел Барбери, The Elegance of the Hedgehog

“Според мен само психоанализата може да съперничи на християнството по любовта към трайните страдания.”
― Мюриел Барбери, The Elegance of the Hedgehog

“Трябва да живеем с увереността, че ще остареем и че няма да бъде нито хубаво, нито приятно, нито весело. И да си кажем, че е важен настоящият момент: сега трябва да създадем нещо на всяка цена и с всички сили. Винаги трябва да мислим за старческия дом, за да надминаваме себе си всеки ден, който по този начин ще остане безсмъртен. Да изкачваме стъпка по стъпка нашия Еверест и да го правим така, че всяка крачка да съдържа частица вечност.
Такава е ползата от бъдещето: да градим настоящето с истински осъществими проекти.”
― Мюриел Барбери

“Някои летни дъждове остават завинаги в нас като ново сърце, което бие в унисон с другото.”
― Мюриел Барбери, The Elegance of the Hedgehog

“изкуството е емоция вън от желанието.”
― Мюриел Барбери, The Elegance of the Hedgehog

“Истински ново е онова, което не остарява с времето.”
― Мюриел Барбери, The Elegance of the Hedgehog

“Аз мисля, че граматиката е един от пътищата към красотата. Когато говорим, четем или пишем, винаги знаем кога сме казали красива фраза или кога четем красива фраза. Способни сме да различим красивия израз или красивия стил. Но когато се занимаваме с граматика, имаме достъп до друго измерение на красотата на езика. Граматиката ни помага да го разчупим, да видим как е направен, да го видим гол, така да се каже. И точно това е прекрасно — казваме си: „Колко хубаво е направен, колко е готин! Колко е устойчив, остроумен, богат, нюансиран“. Лично аз само като си помисля колко вида думи има и че трябва да ги познавам, за да разбера употребата им и възможните им комбинации, направо се прехласвам. Смятам, че няма нищо по-красиво например от това, че в езика има съществителни и глаголи. Знаете ли това, и вече се стигнали до сърцевината на всеки изказ. Великолепно е, нали? Съществителни, глаголи…”
― Мюриел Барбери, The Elegance of the Hedgehog

“Носенето на фино бельо не променя същността ти, както и общуването със здрави хора не изцелява болния.”
― Мюриел Барбери, The Elegance of the Hedgehog

“Хората си въобразяват, че се стремят към звездите, а свършват като червените рибки в буркана. Питам се дали няма да е по-просто да се обясни още от самото начало на децата, че животът е безсмислен. Това би лишило детството от някои приятни мигове, но би спестило значително време в зрялата възраст — без да броим, че ще ни спести поне една травма, тази с буркана.”
― Мюриел Барбери, The Elegance of the Hedgehog

“Надо жить и твёрдо знать, что мы состаримся и в этом не будет ничего хорошего, красивого и приятного. Надо уяснить себе, что важно действовать сегодня: делать всё возможное, чтобы любой ценой построить что-нибудь сегодня. Всегда держать в голове дом престарелых, чтобы постоянно забегать на день вперёд, не давая ему пропасть. Шаг за шагом взбираться на свой личный Эверест, так чтобы каждый шаг отпечатывался в вечности.
Будущее для того и нужно, чтобы строить настоящее, исходя из реальных планов ныне живущих.”
― Мюриел Барбери