на Quotes

“Каква е тази война, която водим при очевидността на поражението? Всяка сутрин, настръхнали от бъдещите битки, ние повтаряме страха от всекидневието — този безкраен коридор, който в последния ни час се превръща в съдба само защото толкова дълго сме вървели по него. Да, ангел мой, такова е всекидневието: намусено, празно и изпълнено със страдания. Пътеките на ада не са му чужди; един ден стигаме до тях, защото твърде дълго сме останали в него. От коридора до пътеките — пропадаме плавно и без изненада. Всеки ден се връщаме към тъгата на коридора и стъпка по стъпка извървяваме пътя на мрачното си проклятие.

Дали е видял пътеките? Как ли се раждаме отново след падението? Какви са новите зеници на овъглените очи? Кога започва войната и кога спира битката?

И тогава една камелия.”
― Мюриел Барбери, The Elegance of the Hedgehog

“Знаете ли какво значи неволно? За психоаналитиците то е плод на подмолните деяния на скритото несъзнателно. Каква безсмислена теория! Неволното е най-яркият белег на силата на осъзнатата ни воля, която използва всичките си хитрости, за да постигне целите си, когато емоцията й се противопоставя.”
― Мюриел Барбери

“Никога не прозираме отвъд нашите убеждения и, нещо по-лошо, отказали сме се от срещата с другия, срещаме само себе си, без да се познаем в тези постоянни огледала. Ако го разберем, ако осъзнаем, че винаги гледаме само себе си в другия, че сме сами в пустинята, ще полудеем.”
― Мюриел Барбери, The Elegance of the Hedgehog

“Аз мисля, че граматиката е един от пътищата към красотата. Когато говорим, четем или пишем, винаги знаем кога сме казали красива фраза или кога четем красива фраза. Способни сме да различим красивия израз или красивия стил. Но когато се занимаваме с граматика, имаме достъп до друго измерение на красотата на езика. Граматиката ни помага да го разчупим, да видим как е направен, да го видим гол, така да се каже. И точно това е прекрасно — казваме си: „Колко хубаво е направен, колко е готин! Колко е устойчив, остроумен, богат, нюансиран“. Лично аз само като си помисля колко вида думи има и че трябва да ги познавам, за да разбера употребата им и възможните им комбинации, направо се прехласвам. Смятам, че няма нищо по-красиво например от това, че в езика има съществителни и глаголи. Знаете ли това, и вече се стигнали до сърцевината на всеки изказ. Великолепно е, нали? Съществителни, глаголи…”
― Мюриел Барбери, The Elegance of the Hedgehog

“Според мен само психоанализата може да съперничи на християнството по любовта към трайните страдания.”
― Мюриел Барбери, The Elegance of the Hedgehog

“Литературата например има прагматична функция. Като всяка форма на изкуството нейната мисия е да направи поносимо изпълняването на нашите жизнени задължения. За едно същество като човека, изграждащо съдбата си чрез рефлексия и рефлективност, познанието, което те му предлагат, има непоносимия характер на чистата прозорливост. Ние знаем, че сме животни, надарени с оръдие за оцеляване, а не богове, създаващи света със собствената си мисъл. Нужно е нещо, което да направи тази мъдрост приемлива, нещо, което да ни спаси от печалната и вечна треска на биологичната ни съдба.

Ето защо ние измисляме изкуството, друг похват на животното у нас, необходим за оцеляването на вида ни.”
― Мюриел Барбери, The Elegance of the Hedgehog

“Втрещяващо е, опива като долнокачествено вино и най-вече разкрива функционирането на Университета: ако искаш да направиш кариера, вземи някакъв неизучен, маргинален и екзотичен текст (Сума на логиката на Уилям Окам), изопачи буквалното му значение, като потърсиш в него някакво намерение, което самият автор не е забелязал (защото е всеизвестно, че в областта на концептите несъзнателното е много по-могъщо от всички съзнателни намерения), деформирай го така, че да заприлича на някаква оригинална теза (абсолютното могъщество на Бога обосновава логическия анализ, чиито философски цели са пренебрегнати), и пътьом изгаряй всичките си икони (атеизма, вярата в рациото срещу рациото на вярата, любовта към мъдростта и други нещица, скъпи на социалистите), посвети една година от живота си на тази жалка недостойна игра за сметка на обществото, което събуждаш в седем часа, и изпрати куриер на научния си ръководител.”
― Мюриел Барбери, The Elegance of the Hedgehog

“Имаше широки рамене и неравна крачка и зад гърба си влачеше сянката пълна с камъни. Изобщо него повече го помнеха, отколкото го обичаха. Градът беше ням, слюден от жега и нито следа от милост в небето.”
― Яна Букова, Пътуване по посока на сянката