David Albahari > Quotes

“Самота

Понякога, докато вървите, ви следват много животни.”
― Давид Албахари

“Няма по-страшно от това, каза жената, да попиташ някого дали те обича и да видиш изписана върху лицето му такава досада, че да ти се прииска да забравиш, че съществуваш, само дето въпросът вече е зададен, думите висят във въздуха като прани гащи и ти остава единствено да мълчиш и да чакаш отговора, който бездруго не означава нищо.”
― David Albahari, Кравата е самотно животно

“Govor nam je potreban koliko i vazduh koji udišemo, jer se govorom oslobađamo pritiska nerealizovanih misli, priča i rečenica. Ćutanje može da ubije - i onoga koji ćuti, kao i onoga koji sluša.”
― David Albahari, Životinjsko carstvo

“Красота

Когато в Земун, във вторник привечер, в шест часá, докато режеше портокали за плодовата салата, Миомирка Янкович се поряза като забра с острието на ножа връхчето на показалеца си и изохка, а после се загледа в пурпурните капки кръв, тя, разбира се, не можеше да знае, че в този миг, но на другия край на света, в Буенос Айрес, където тъкмо започваше следобедът на същия ден, Вилма Месарош, преселила се неотдавна от Унгария, както пришиваше копче на своята дантелена блуза, си убоде пръста с иглата и изохка, а после се загледа в пурпурната капка кръв и си помисли, че никога не е виждала нещо толкова красиво, без да знае, че това мисли и Миомирка Янкович, докато тършува из чекмеджето на кухненската маса за лепенка, каквато Вилма Месарош, по-млада и по-чевръста, вече си бе сложила, макар и съвсем ненужно, на пръста.

(Превод от сръбски: Русанка Ляпова)”
― David Albahari, Кравата е самотно животно

“Ono što je jednom ispričano ne može nikada više da se ponovi. Ono što se jednom desilo, desilo se zauvek.”
― David Albahari, Leeches

“Remembering is the only way to defeat the death.”
― David Albahari, Götz and Meyer

“Правото на по-силния

Момчето слиза в двора с филия хляб в ръка. Хлябът е намазан със сладко от горски ягоди и детето отнапред предвкусва удоволствието. Но през това време на двора идва момчето от третия етаж, по-голямо и по-силно от него, и без думи му грабва филията от ръката. Отхапва, намръщва се и плюе.
- Пфу, ягоди! – казва и хвърля хляба на земята, в прахта.”
― David Albahari, Кравата е самотно животно

“Читателят прави собствени открития, той не е механична играчка, която усвоява чрез безбройни повторения, а сам взема от текста каквото му е потребно.(...) Ето защо, сигурен съм, ще продължа да пиша и занапред с надеждата, че някога, някъде, за някого едно мое малко словосъчетание, може би само отрязък от по-дълго изречение, неочаквано ще се превърне във вестител на нов смисъл, в първа или дълго отлагана стъпка към ново разбиране, към дверите на просветлението, към единение със собственото битие, към пълнота, към себе си, та този някой да се разпознае и да каже: Да, това съм аз.”
― David Albahari, Кравата е самотно животно

“Винаги съм бил по детайлите. Винаги следя къде какво слагам; напасвам цветовете и размерите; не пренебрегвам съгласуването по предназначение, нито неизбежния контраст. При мен например вилицата винаги лежи вдясно от ножа, никога ножът вдясно от вилицата. Дори в чинията загребвам граховите зърна според големината и оформям ориза в еднакви заоблени хапки. Само супата ми създава проблеми: юфката все я тегли към хаоса; течността е своенравна; фидето се разпада. С варенките по-лесно се излиза наглава - плуват по повърхността, непроменливи са, приликите и разликите бързо се забелязват. Ето това исках да кажа: благодарен съм на малките неща, които правят живота по-простичък.”
― David Albahari, Krava je usamljena životinja

“Изречение

Ето отново, да, ето отново едно от изреченията, които идват, когато си пожелаят, без да се съобразяват с разните изрази, чакащи търпеливо реда си, още по-малко пък с тези от тях, които се блъскат из устата – те и бездруго не са вече думи, а звуци, мехури, които се пукат като рибите, извадени от мрачните морски дълбини, точно както (или почти както) го беше написал един писател, което значи, че единствените истински думи са онези, които не се изговарят или които като тези тук са записани безмълвно, с надеждата, че по същия начин ще бъдат прочетени – безмълвно, в тишина, макар че и „тишина“ е само дума, дума, която се повтаря безброй пъти; всяка дума, каквато и да е тя, е тишина, само че сега няма време да се говори, съответно да се пише за това, защото изречението е вече тук, идва, ето, още малко и ще мога да го разгледам цялото, опнато от началото до точката.”
― David Albahari, Кравата е самотно животно

“U istoriji je zabeleženo mnoštvo susreta vladara ili generala koji nisu mogli neposredno da komuniciraju, jer nisu vladali jezikom svojih sagovornika. Nikada, međutim, istorija ne beleži da li su uz njih bili prevodioci, ostavljajući nam tako da zamišljamo neme vladare i generale koji prevrću očima, češu se ili lupkaju prstima po kolenima dok čekaju da istekne vreme predviđeno za njihov susret. Prevodioci za to vreme čuče u senci drveta i gledaju kako se spušta noć. (Prevodioci su nesrećni ljudi)”
― David Albahari, Male priče

“Всичко е до начина на надвесване: и разказът, и разказвачът, и този, за когото е предназначено разказването. Но онзи, който слуша, той къде е? Защото ако никой не слуша, изречената дума се затваря и вече нищо не може да я отвори.”
― David Albahari, Кравата е самотно животно

“Krava je usamljena životinja”
― David Albahari, Кравата е самотно животно

“Jedan moj dalji rođak čuvao je samo one knjige koje su nosile naslove koji mu se nisu dopali. One druge, sa dopadljivim naslovima, poklanjao je gradskoj biblioteci. Kad su ga upozorili da bi možda bilo bolje da poklanja one sa odbojnim naslovima a da čuva one sa prijatnim naslovima, on je rekao da je to već pokušao da radi, ali da ga mnogobrojni prijatni naslovi čine lenjim, da ga pritiskaju i izazivaju osornost i glavobolju. S druge strane, naslovi koji mu se nisu dopadali podsticali su ga na razmišljanje i ponovno čitanje tih knjiga, sve dok mu se neke od njih ne bi toliko dopale da ih je premeštao među one čiji su mu se naslovi dopali. I onda je prestajao da misli na njih. (Nije mu se svideo naslov)”
― David Albahari

“So during the rainy season the prudent person carries an umbrela, while the reckless person does not and, of course, gets wet when it rains. Prudence is not precise knowledge, but a willingness to adapt to circumstances in the shortest possible time.”
― David Albahari

“Mogu da pokažem to mesto na kojem je stajao.

Stan se ubrzo ispunio ljudima: žene su spremale u kuhinji, muškarci pili u trpezariji. Ništa nije trebalo govoriti: svi su već sve znali. Tada je neko zazvonio, a kada sam otvorio, devojka pred vratima upitala me je da li želim da osiguram život. Imala je svetlu kosu i svetle oči; zapazio sam i oblinu kolena. Odmahnuo sam glavom i zatvorio vrata. Anđeli uvek dolaze prekasno.”
― David Albahari, Cink

“Čak iako je ovo sve samo dogodovština jednog običnog romana, pitao se u trenutku nepredvidljive lucidnosti, nije li suština "Uliksa" podjednako prosta kao suština "Tikvi”*? Bolje rečeno, nisu li obe knjige u istoj meri nerazmrsive? Ko to zna? Lucidnost je trajala tek toliko da postavi pitanje; nije imao vremena za odgovor. Nalazio se na onoj prelomnoj tački na kojoj bi, da je o tome čitao, sigurno zaplakao. Ali samo je jedno istina, ili: ili, književnost ili stvarnost. Trećeg nema. Kao što nema dodirnih tačaka. Ili šavova, spojnica, šarki. Treće je, možda, rascep, podela, šizofrenija, malo ovde, malo tamo, malo nigde. Samo najveći mogu da ostanu ispod toga ili da sve prevaziđu. Drugim rečima: ili da nikada ne shvate podelu ili da je u celosti razumeju. Dok prosečni kao on, kao sudija, žive u sredini, žive između, neprekidno stvarajući vlastitu umetnost.
*misli se na “Kad su cvetale tikve”, Dragoslava Mihailovića”
― David Albahari, Sudija Dimitrijević

“History has no time for feelings, even less for trauma and pain, and least of all for dull helplessness, for the inability to grasp what is happening. One day you are a human being, and the next, despite the armband or perhaps precisely because of it, you are invisible. No, that is not history, it is a catastrophe of cosmic proportions, in which every individual is a separate cosmos. Nine thousand five hundred universes shift from a steady to a gaseous state, more than merely metaphorically, especially when you think of those five thousand souls who became acquainted with the back of Gotz and Meyer's truck.”
― David Albahari, Götz and Meyer

“...най-кратките разкази не са по-невзрачните сродници на обикновените разкази и е редно да гледаме на тях като на пълноправни участници в създаването на онова повествование, оня текст, който представлява правдоподобното тълкуване на света.”
― David Albahari, Кравата е самотно животно

“Sa prošlošću, međutim, čovek nikada ne sme da bude siguran. Ona nije, ubeđen sam, tako nepromenljiva kao što se često čuje, već se rado, mada u krajnje svedenom obliku, menja i tako utiče na nečiju sadašnjost i budućnost.”
― David Albahari, Životinjsko carstvo

“Međutim, onaj ko ne voli pripadnike drugih naroda, ne voli, naglasio sam, ni svoj narod, te ako kažem da ne volim strance, ja u isto vreme priznajem da živim u praznini, lišen bilo čije ljubavi. A onaj u kome nema ljubavi, ni podarene ni ponuđene, taj i više nije ljudsko biće, jer ljubav je ono što nas definiše u sistemu prirode koju nastanjujemo.”
― David Albahari, Leeches

“God was not doing much at this juncture for his chosen people. Perhaps he was busy in some other corner of the world, or perhaps he wanted to let the people know they weren't so chosen after all? If a person can't trust the gods, how can he trust other people?”
― David Albahari, Gec i Majer; Kontrolni punkt

“Машина
Моята приятелка няма вяра на машините. Щом отиде у някого на гости, първо обхожда жилището му и брои уредите. Винаги най-дълго се задържа в кухнята. Разните му електрически ножове, миксери, тостер, кафе-машина, електрическа отварачка за консерви, месомелачка - всичко внимателно си отбелязва. Там, където има твърде много уреди, не стъпва повторно. Въпрос на време е, смята моята приятелка, машините да завладеят света. Единственият ни шанс е, твърди тя, да се върнем към простите неща: хаванче и точилка, дървени лъжици и ножове, гъба и прахан. Нощем, докато всички спят, тя лежи будна и се ослушва. От време на време става да провери пералнята, да се увери, че не е тръгнала да излиза. Връща се успокоена в леглото, но когато най-накрая заспи, сънува небето като огромна машина за производство на облаци.”
― David Albahari, Кравата е самотно животно

“Има нощи, когато ми се иска рязко да се обърна, с широко отворени очи, а стаята да се облее в ярка светлина и да кажа нещо. Би било хубаво да чуя гласа му.
Но не се обръщам. Мълча. Не дишам. Надявам се, че и това, като всичко, ще има край. Не можем да останем завинаги така: без думи, без дъх.”
― David Albahari, Кравата е самотно животно

“Which war are you referring to, I asked, when you say the "last"? I meant the big one, the world war, he answered, because little ones, like ours, don't count as real wars. For those who are no longer alive, I said, every war is real. That is correct agreed Isak Levi, but a local war is actually abuse of the noun war, since it is most often armed conflict of limited intensity being waged on limited territory. Of course, he said, most of the conflicts registered in history belong to that category, I admit, and there are few wars that were truly grandiose. You speak of wars, I said, at least of the big ones, as though you admire them, and I see no justification for that. He saw no reason to admire them either, Isak Levi replied, but if they did exist, there was no point in closing one's eyes to the fact.”
― David Albahari, Leeches

“Ništa nije strašnije, kaže žena, nego kada upitaš nekoga da li te voli, a onda na njegovom licu ugledaš izraz takve dosade da bi najradije zaboravila da postojiš. Ali pitanje je već postavljeno, reči vise u vazduhu kao opran veš i preostaje ti jedino da ćutiš i čekaš odgovor koji ionako ništa ne znači. (Dosada)”
― David Albahari, Male priče

“Разлика

Известно е как реагирал господин Койнер, когато някакъв човек, който отдавна не го бил виждал, го поздравил с думите, че изобщо не се е променил. „О!“ – възкликнал господин Койнер и пребледнял. Когато казаха същото на Сава Димич, той присви устни и бузите му поруменяха.”
― David Albahari, Кравата е самотно животно

“Nema novih priča. Svaka priča je stara, već poznata i bezroj puta ponovljena. Kao što se svaki život kreće od rođenja do smrti, tako se i svaka priča kreće od početka do kraja. Čak i ako pokušate priču da ispričate od kraja, to će tada biti njen početak, kao što će njen početak biti njen kraj. I šta nam tada preostaje? Da prestanemo da pričamo priče? Ali ceo ovaj svet, naš svet, uobličen je od priča i kao priča, i ako pristanemo da prestanemo, tog sveta neće više biti, dok će od nas ostati samo senke, tamne mrlje na poleđini noći. (Nova priča)”
― David Albahari

“Život je, sada to znam, samo dugačak niz provera naših telesnih i mentalnih senzora, odnosno onih tačaka koje određuju naše mesto u prostoru u kojem prebivamo. Zbog toga, verovatno, pamtim samo onaj trenutak naglog prelaska iz relativnog reda u totalni haos.”
― David Albahari, Životinjsko carstvo

“Devojčica naslanja merdevine na trešnju, penje se uz njih, prelazi na drvo, uvlači se u krošnju i jede trešnje do iznemoglosti. Tada se spusti na niže grane, ali merdevine nisu više tamo gde ih je ostavila. Devojčica zatvara oči i pokušava da se priseti kome je rekla da će biti na trešnji. Ne može nikoga da se seti, ali merdevine su dobre, sigurna je devojčica, i neće je izneveriti. Uostalom, ona više i nije ona mala devojčica koja se pentrala na trešnju i kajsiju. Sada je zrela žena koja mnogo bolje razume i svoje i tuđe uspomene. Dobro je, kaže žena, mogla sam do sada da postanem starica i onda me niko ne bi naterao da rizikujem život na lelujavim merdevinama. A možda i ne bi bilo tako loše da je ostala na drvetu. Za nju, tako malu, uvek bi se našlo neko zgodno mesto. (Merdevine)”
― David Albahari, Male priče