“Красота

Когато в Земун, във вторник привечер, в шест часá, докато режеше портокали за плодовата салата, Миомирка Янкович се поряза като забра с острието на ножа връхчето на показалеца си и изохка, а после се загледа в пурпурните капки кръв, тя, разбира се, не можеше да знае, че в този миг, но на другия край на света, в Буенос Айрес, където тъкмо започваше следобедът на същия ден, Вилма Месарош, преселила се неотдавна от Унгария, както пришиваше копче на своята дантелена блуза, си убоде пръста с иглата и изохка, а после се загледа в пурпурната капка кръв и си помисли, че никога не е виждала нещо толкова красиво, без да знае, че това мисли и Миомирка Янкович, докато тършува из чекмеджето на кухненската маса за лепенка, каквато Вилма Месарош, по-млада и по-чевръста, вече си бе сложила, макар и съвсем ненужно, на пръста.

(Превод от сръбски: Русанка Ляпова)”