Margaret Mazzantini > Quotes

“The weirdest love stories are always the best”
― Margaret Mazzantini, Twice Born

“Ero felice, non ci si accorge mai di esserlo e mi chiesi perché l’assimilazione di un sentimento così benevolo ci trovi sempre impreparati, sbadati, tanto che conosciamo solo la nostalgia della felicità, o la sua perenne attesa.”
― Margaret Mazzantini, Don't Move

“- Ще ми липсваш цял живот.”
― Margaret Mazzantini, Twice Born

“- Как успяваш винаги да си толкова щастлив?
- Много просто, гади ми се от тъгата.”
― Margaret Mazzantini, Twice Born

“„Ръката на Диего е в моята. Като две деца сме. От онези малките, дето се срещат в детската градина и се обичат с любов, много по-голяма от тях самите.”
― Margaret Mazzantini, Twice Born

“Добър дом беше, свидетел на сдържани, умерени съществувания, на загасвани набързо лампи, за да не се харчи ток. Когато взехме ключовете и за пръв път останахме сами, все едно влязохме в светилище. Галехме стените, докосвахме ги с бузи, целувахме ги. Сякаш бяха живи, защото тази вар и тези тухли сега трябваше да защитават нашия живот.”
― Margaret Mazzantini, Twice Born

“Вече знае, че и обратният път е възможен, че един дявол би могъл да се превърне в ангел. Може би поуката е точно в това.”
― Margaret Mazzantini, Twice Born

“- На теб спи ли ти се? - пита ме
- Да
- Тази нощ говориш пълни измишльотини ...”
― Margaret Mazzantini, Twice Born

“- Да си вървим у дома, бебчо.
- Довиждане, татко, довиждане, мамо ...
Аз се вмъкнах набързо в асансьора, той се бавеше върху старческите бузи.
- Довиждане, мадежи, до скоро!
Да, наричаше ги младежи...”
― Margaret Mazzantini, Twice Born

“Chi ti ama c'è sempre, Angela, c'è prima di conoscerti, c'è prima di te.”
― Margaret Mazzantini, Don't Move

“«Non mi prendere mai sul serio quando ti dico di lasciarmi. Tienimi, ti prego, tienimi. Vieni quando ti pare, una volta al mese, una volta all'anno, ma tienimi...».”
― Margaret Mazzantini, Don't Move

“Ogni vera gioia ha una paura dentro.”
― Margaret Mazzantini, Mare al mattino

“- Искам едно дете с такива крака.
Гойко прави гримаса.
- Какво им е хубавото?
- Неговите са.
- Даа...”
― Margaret Mazzantini, Twice Born

“Бяхме една от онези екстравагантни двойки, на която никой не би заложил и излязла от обращение пара. Обречени на шепа чудесни месеци, а после на внезапен разпад, като къдриците на Диего при дъжд. Толкова различни бяхме... Той отпуснат, аз винаги наострена, с торбичките под очите и строгото палтенце. Обаче месеците минаваха, а ръцете ни все така бяха една в друга по улиците, телата ни спяха едно в друго, без да си омръзват, като два зародиша в един и същ плоден сак.”
― Margaret Mazzantini, Twice Born

“Сърцето му хлопа като ръка, хлопаща по врата, която никой не отваря. Вратата на смелостта, която тази нощ не се отваря за него.”
― Margaret Mazzantini, Twice Born

“My child, I don’t know where people go when they die, but I know where they stay.”
― Margaret Mazzantini, Don't Move

“Ядохме кебапчета в деня, в който се запознахме. Купихме си от една лавка и ги изпапахме прави, дърво и камък се пукаше от студ. Жената, дето ги печеше, носеше плетена вълнена жилетка и готварско боне. Придружаваше ни в глада, наблюдавайки всяка наша хапка, щастлива, че оценяваме нейните кебапчета. Те бяха гордост. Гордостта на дребния й живот на крайпътна готвачка. Виждам я, като че ли е пред мен... пролетарско лице, отрудено и все пак безкрайно мило. От онези добронамерени човеци, на които попадаш случайно и ти идва да ги прегърнеш, защото ти се усмихват от дълбините на своя човешки опит и отведнъж те измъкват от другата половина на света, онази унилата, на хората, затънали в своята локва тъмнина. Колко такива щастливци срещах тогава в Сараево! Имаха зачервени от студа бузи, да, но и от свенливост, понеже се осмеляваха да мечтаят.”
― Margaret Mazzantini, Twice Born

“Il destino è come il cuore: è dentro di noi fin dal primo istante, perciò è inutile cercare di cambiarlo.”
― Margaret Mazzantini, Twice Born

“You don’t adopt a single child, you adopt the pain of the world. It’s a litmus test of your incapacity.”
― Margaret Mazzantini, Twice Born

“Cosa vuol dire amare, figlia mia? Tu lo sai? Amare per me fu tenere il respiro di Italia nelle braccia e accorgermi che ogni altro rumore si era spento. Sono un medico, so riconoscere le pulsazioni del mio cuore, sempre, anche quando non voglio. Te lo giuro, Angela, era di Italia il cuore che batteva dentro di me.”
― Margaret Mazzantini, Don't Move

“Ставаше мъчна и даже неприятна за гледане. Седеше си там, върху стената на двора, да си смуче косите и да отговаря зле на всеки, който я доближаваше. „Ей, Бяло пиперче”, прегръщах я. И все едно прегръщах една непоколебима гордост, най-малко примамливата част от самата мен. Онази безкрайно твърда скала, която никога не би позволила някой да ме обича безрезервно. Себина бе в състояние да достигне до моята самота, бяхме еднакви. Високомерни и глупави. Залепваше се за врата ми, носех я у дома при майка й, краката, увиснали до тялото ни нагоре по стълбите. Вече оздравяла, мракът се беше разсеял. Никога не съм била от онези хора, имащи усет за децата, нямам това търпение, не говоря с детско гласче. Но Себина беше друг случай. Божи дар, предвестница на любовта. Виждам отново площадката, където спирах да си поема дух между етажите, защото тежеше, сивия вътрешен двор през високия лъскав прозорец, помръкващата вече светлина ... а на врата ми тя, нейният дъх, нейната мистерия.”
― Margaret Mazzantini, Twice Born

“Priviți din spate, oamenii duc greutatea destinului lor, ca și cum, în partea din ei înșiși pe care n-o pot vedea, s-ar înghesui toate suferințele, necazurile, speranțele, individuale și cele ale tuturor generațiilor precedente care parcă se înverșunează împotriva ultimului martor, îl împing în față, dar între timp par să râdă de el, de înfrângerea pe care o va suferi.”
― Margaret Mazzantini

“Chi ti ama c'è sempre, c'è prima di te, prima di conoscerti”
― Margaret Mazzantini, Don't Move

“Il coraggio, Angela, appartiene agli amori nuovi, gli amori vecchi sono sempre un po' vili.”
― Margaret Mazzantini, Don't Move

“Come gli manca uno sguardo così. Se non lo conosci vivacchi e non ti manca. Ma se una stronza ti ha posato addosso quelle ali lì, ti ha fatto sentire l'eroe di una sceneggiatura temeraria, rimani tutta la vita un mendicante che va in giro a cercare quelle palpebre che si aprono solo per guardarti e si chiudono per imprigionarti.”
― Margaret Mazzantini, Nessuno si salva da solo

“„Не съм си представял, че можем да се върнем толкова назад към злото, че моето поколение ще се захване да следва омразата напук, да рови костите на мъртвите от Втората световна война и на онези от борбите с турците... само за да се зарие в ненавист... не мога да повярвам, животът беше обещаващ... концертът на U2, момичетата, които ни обичаха и щяха да споделят всичко с нас... какво ни липсваше? Защо избрахме семената на омразата, отровените кладенци, разложените трупове?”
― Margaret Mazzantini, Twice Born

“Татуировките са нови белези, избрани от теб. Вкарваш нещо между своята кожа и съдбата. Глътка кураж.”
― Margaret Mazzantini, Twice Born

“Gli amori nuovi sono pieni di paure, Angela, non hanno un posto nel mondo e non hanno capolinea.”
― Margaret Mazzantini, Don't Move

“Di nuovo l'acqua tiepida. Come si fa a vivere con una persona con così pochi slanci verso di te? E' come fare il bagno nell'acqua tiepida. Non fa caldo, e non fa ancora freddo.”
― Margaret Mazzantini, Nessuno si salva da solo

“Cosa pretendeva da lui? Tutto. Semplicemente tutto. E questo era stato il vero sbaglio. Chiudersi in un solo amore e chiedergli tutto. Semplicemente perché di tutto hai bisogno.”
― Margaret Mazzantini, Nessuno si salva da solo