Goodreads helps you follow your favorite authors. Be the first to learn about new releases!
Start by following Иван Цанев.
Showing 1-6 of 6
“Там, където с въображение не се достига,
се отива със просто вървене.
И най-пъстрият сън, и най-странната книга
не са по-хубави
от нещата обикновени.
Хляб за гърлото, билки за раните
зреят могъщо и светло в земята.
Защото тя е, която храни
корените на чудесата.”
― Седмица
се отива със просто вървене.
И най-пъстрият сън, и най-странната книга
не са по-хубави
от нещата обикновени.
Хляб за гърлото, билки за раните
зреят могъщо и светло в земята.
Защото тя е, която храни
корените на чудесата.”
― Седмица
“Шепнешком в нощта
- По тези хълмове звънливи какво събираш, лунатико?
- Ей тук едно щурче се счупи, а утре ще ми трябва цяло.
- Там свършва пътя, спри, нататък не е прекрачвал още никой!
- Звезда е паднала в тревите и ще я сложа за начало.”
― Неделен земетръс
- По тези хълмове звънливи какво събираш, лунатико?
- Ей тук едно щурче се счупи, а утре ще ми трябва цяло.
- Там свършва пътя, спри, нататък не е прекрачвал още никой!
- Звезда е паднала в тревите и ще я сложа за начало.”
― Неделен земетръс
“Значителното е край нас, размесено с подробности”
― Неделен земетръс
― Неделен земетръс
“Живей навярно нашата присъда
в сигнал на влак,
във писък на трамвай,
след който безразлично ще ни бъде
дали ще е септември или май.
А ние се усмихваме и правим
от всеки миг
едно стихотворение
и всеки Друг
доиме като крава
в очакване да пусне настроение.
Ще продадем последната си риза,
за да отложим
с някой ден смъртта.
Ако не се отровим с оптимизъм,
ще надживеем
края на света.
1962 г.”
― Ранни стихотворения
в сигнал на влак,
във писък на трамвай,
след който безразлично ще ни бъде
дали ще е септември или май.
А ние се усмихваме и правим
от всеки миг
едно стихотворение
и всеки Друг
доиме като крава
в очакване да пусне настроение.
Ще продадем последната си риза,
за да отложим
с някой ден смъртта.
Ако не се отровим с оптимизъм,
ще надживеем
края на света.
1962 г.”
― Ранни стихотворения
“Приказка за лайкучка и маргаритки
И тъй, имало едно време две времена:
свилено за царкини, ленено за слугини.
Слугините шетали с ожулени колена,
царкините пробвали новите си кринолини.
Ако река, мога царкините да ги нарека
маргаритки например, те нали са порасли
не на гола поляна или в селска лъка,
ами са глезени... още от детските ясли.
Градински госпожици, ах, красиви цветя,
на сватби ги канят и ги ухажват по балове!
А ето лайкучката, цвете-слугинче е тя,
не смее дори да сънува за брошки опалови.
Каквато е свита и дивичка, нито веднъж
не се е разхождала с принц по алея.
Ала закиха ли малкият принц подир дъжд
и затресе ли го... мигом си спомня за нея.
Маргаритките си стоят, а тя тръгва пеш
и отива, и с чай го лекува, по обичая.
Да си призная, аз съм ѝ почитател горещ,
откакто бях малък и болен, и пийнах от чая.”
― Училище за слънчогледи. Малка лятна читанка
И тъй, имало едно време две времена:
свилено за царкини, ленено за слугини.
Слугините шетали с ожулени колена,
царкините пробвали новите си кринолини.
Ако река, мога царкините да ги нарека
маргаритки например, те нали са порасли
не на гола поляна или в селска лъка,
ами са глезени... още от детските ясли.
Градински госпожици, ах, красиви цветя,
на сватби ги канят и ги ухажват по балове!
А ето лайкучката, цвете-слугинче е тя,
не смее дори да сънува за брошки опалови.
Каквато е свита и дивичка, нито веднъж
не се е разхождала с принц по алея.
Ала закиха ли малкият принц подир дъжд
и затресе ли го... мигом си спомня за нея.
Маргаритките си стоят, а тя тръгва пеш
и отива, и с чай го лекува, по обичая.
Да си призная, аз съм ѝ почитател горещ,
откакто бях малък и болен, и пийнах от чая.”
― Училище за слънчогледи. Малка лятна читанка
