Камелия Кондова > Quotes

“И разбирам колко много нежност
разпилях, но не по който трябва.”
― Камелия Кондова, Малки смърти

“И оживявай всеки път, когато
не ми достига стих да го изпея.
Така след мен - ти още ще си лято.

А аз ще знам, че някой ме живее.”
― Камелия Кондова, Малки смърти

“След него ще съм толкова сама,
че себе си ще почна да обичам...”
― Камелия Кондова, Малки смърти

“Сега си спомням.. късно се родих.
На всичкото отгоре и валеше.
Наметната с един дъждовен стих -
зашляпах.. ала страшно ме болеше.
Болеше ме безчувствената пръст,
белязана от нелюбими стъпки.
Сред локвата пред оня Божи кръст -
не знаех всъщност - вино ли е - кръв ли...
Светът отдавна беше оздравял
от глупавата болест да обича.
И за да бъде все по-малко бял -
разстрелваше във тъмното кокичета.
Разбрах тогава - късно се родих.
След трупове на толкова надежди,
сама не зная как се престраших

до седем сутринта да бъда нежна.”
― Камелия Кондова

“Виновни сме, че дълго сме живели
един без друг.”
― Камелия Кондова, Малки смърти

“Голямата любов се умори
на мене всеки път да ми се случва.”
― Камелия Кондова

“Нека не е любов, нека е нещо единствено -
дума, която пред никой не съм изричала...
Но са предатели думите - били са и шепот и писък...
С какво да му кажа, че наистина го обичам?!”
― Камелия Кондова

“И само някой много, много тъжен
ще помълчи за мен. С една китара...”
― Камелия Кондова

“Да си купим мълчание. Да си купим със рестото - слово.
И тогава, любими - който още обича - да каже.
Но онази китара няма как да си купим отново.
Тя изпя песента си - и за нас, и за мъртвите даже.”
― Камелия Кондова

“Като ви липсва чуждият скандал,
а вкъщи рогоносец си отглеждате -
не ме учете, моля, на морал.
Защото леко ще си вдигна веждата!
Едната вежда само - ясен знак,
но за глупаци трябва да превеждам:
"Не преминавай, ако си глупак -
оръжие е синьото под веждата!"
Ще стрелям със висока тишина.
А пък когато денонощно плачете -
не ме учете, моля, на сълза.
Видях я във окото на палача си.
И я изпих. Една сълза - гигант.
Преди да вдигна другата си вежда.
Не ме учете, моля, на талант.
И не рога - таланта си отглеждайте.
Той е раним. И ражда мъртъв плод.
/От злобата таланта абортира./
Не ме учете, моля, на живот.

Понякога приживе се умира.”
― Камелия Кондова

“Но вместо да се давиш в очите ми -
преплувай ги - не искам да съм гробище.”
― Камелия Кондова

“И какво, че целувах - като принцът отново е жаба.
Просто локви обича, а пък аз не съм го разбрала.”
― Камелия Кондова

“Трябваше да съм слънце по-бързо да ме намериш.”
― Камелия Кондова

“Аз подпалих небето. Аз продъних земята.
Неразумно изтръгвах от сърцето й стихове.”
― Камелия Кондова, Малки смърти

“Знам, че викам насън - запуши си ушите.
Все едно - невъзможно е да прогониш кошмара.
Отдалече се връщам и от страх съм пропита.”
― Камелия Кондова, Не и милост

“Дългокоса... Дългата коса

ще прикрие тъмните ми мисли.

Казват, че съм станала жена...

Две деца, съпруг... Какво ми липсва?!

Ах, децата... Аз ли ги родих...

Сякаш са ми братче и сестриче.

Дъщеря ми още кротко спи.

Но синът ми тича след момичета.

Този, който сяда уморен

и заспива често над вечерята,

беше принц. Ала заради мен —

стана делник. Подреден и верен.

Как завиждам! Не, не съм добра.

С черна завист гледам долу в локвите

как оная, с късата коса,

се търкаля и е светло-мокра.

И ми иде страшно да крещя

във това мълчание преситено.

Но разтърсвам рошава глава.



И викът умира под косите ми.”
― Камелия Кондова, Не и милост