Yordan Radichkov > Quotes

“Да крачиш пешком по света като си подсвиркваш небрежно с уста - мигар може да има нещо по-красиво от това! И най-нехайно можеш да пъхнеш ръце в джобовете си и с най-нехаен вид да крачиш по небето. Облак смръщи чело, удари гръм и плисне дъжд, а ти вървиш пешком и си подсвиркваш небрежно с уста, нищо че са ти мокри ушите от дъжда. Виелица се вие и преспи вълчи вдига, а ти вървиш през преспите пешком, като си подсвиркваш най-небрежно - мигар може нещо по-красиво от това да се измисли!”
― Yordan Radichkov, Ние, врабчетата

“Човек от страх може да убие страха, тъй както от любов може да убие любовта.”
― Yordan Radichkov

“Питам се – да разораваме ли тая човешка орница, наречена спомени, или да я оставим да тревяса? Каквото и да посяваме в тая орница, семената не никнат! Но те и не умират, ами остават живи, като сиви подвижни петна в уютния здрач на душата.”
― Yordan Radichkov, Нежната спирала

“Не е истина, че ударите върху човека са неочаквани, в гръб, изневиделица и така нататък. Аз мисля, че човек очаква постоянно удара. Той обаче никога не може да предположи каква е силата на удара, затова го нарича неочакван.”
― Yordan Radichkov, Прашка

“И досега ми е трудно да си отговоря кои камъни по-дълго помня, дали хвърлените по мен камъни, или камъните, в които съм се препъвал?”
― Yordan Radichkov, Прашка

“Грозна реалност, читателю! Какво можеш да направиш пред лицето на тая реалност? Нищо, освен да й дадеш гръб и да тръгнеш унило по обратния път.
Така и направихме. Обърнахме гръб на падналата върху земята птица, насреща ни бързо се носеше мъглата, обграждаше полето от всички страни, светлината бе станала бледа, прозрачна пелена скриваше слънцето. Задуха вятър, далечните снежни планини изчезнаха от очите ни. Мисълта ми не започна да потраква старата броеница на спомените, ами като дървоядец започна да ме яде: „Къде се измъкваш, негоднико? Защо крадеш от недоимъка на природата? Красота ли искаш да отрониш от природата и да я задържиш в шепата си? Ами не разбираш ли ти, невежество с невежество, че щом искаш да задържиш красотата за себе си и да я направиш своя собственост, то тази красота мигновено умира и се покрива с пъплещи паразити. Красотата е само в миговете на твоя живот и както и да се мъчиш да задържиш тия мигове, трябва да знаеш, че задържаш в ръцете си само техните лешове... Глупако!”
― Yordan Radichkov, Нежната спирала

“Ако се огледаме около себе си, ще видим, че от цялата човешка история са останали само камъни и думи… и някой гущер.”
― Yordan Radichkov, Прашка

“В каквато и слава да живее човек, белегът от живота му ще бъде един камък.”
― Yordan Radichkov, Прашка

“Щом на хората не им е мъчно за тебе, то ще рече, че те нямат нужда от тебе!”
― Yordan Radichkov, Прашка

“Когато се пазиш да не те ударят в гръб, то тогава те удрят в сърцето!”
― Yordan Radichkov, Прашка

“„Апостолов обичаше да се шегува със себе си и с това ме подкупваше. Колцина обичат да се шегуват със себе си! Да се шегуваме с другите – да, обаче със себе си рядко се осмеляваме, това подкопава нашата важност; забелязал съм, че кой по-малко, кой повече, кой явно, кой тайно, но всеки си придава по малко важност.”
― Yordan Radichkov

“По очите на момчето личеше, че не ми врява, но че много би искало това да е вярно… В очите на възрастните такива работи не могат да се видят.”
― Yordan Radichkov, Прашка

“Изглежда, че човек и не може да мрази постоянно, изтощава го омразата, уморява го, тя изстисква или изсмуква силите му. Всъщност разбирам едва сега, че и омразата, и любовта са като тревата, те от нашите сокове пият, затова, ако човек доживее до дълбока старост, неговите близки полагат в земята само тялото му.”
― Yordan Radichkov, Прашка

“Мисля си: може ли някой тъй силно и тъй предано да обича човека, както кучето обича човека? Аз мисля, че ние можем да мразим човека с омраза, равна на кучешката, със сини пламъци в очите, но да обичаме човек, както кучето го обича – не можем!”
― Yordan Radichkov, Прашка