Рей Бредбъри > Quotes

“Не може точно да се определи моментът, в който се поражда приятелството. Както, когато пълниш капка по капка някакъв съд с вода, най-сетне идва една капка, която го предпълва, така и в поредицата от прояви на приятелство идва една, която грабва сърцето ти.”
― Рей Бредбъри, Fahrenheit 451

“Замислих се и за книгите. И за пръв път разбрах, че зад всяка от тези книги стои човек. Някакъв човек ги е съчинил. Някакъв човек дълго се е трудил, за да ги напише черно на бяло. А тази мисъл никога преди не ми беше идвала наум. — Той стана от леглото. — Някакъв човек може би е посветил целия си живот, за да запише някои от своите мисли, след като дълго е проучвал и света, и живота, и ето, идвам аз — бум! — и за две минути всичко е свършено.”
― Рей Бредбъри, Fahrenheit 451

“Как е възможно да бъдеш чак толкова празен? — чудеше се той. — Кой те изпразва така? И оня ден онова отвратително цвете, глухарчето! В онзи миг бе започнало всичко, нали? «Колко жалко! Не сте влюбен в никого!» А защо?”
― Рей Бредбъри, Fahrenheit 451

“— Жена ми смята, че книгите не са „действителни“.

— Слава богу! Тях можеш да ги затвориш и да им кажеш: „Почакайте за момент!“ Можеш да им бъдеш върховен господар.”
― Рей Бредбъри, Fahrenheit 451

“А в старостта, когато нощем духът се понася над земята, защото ударите на умореното сърце не го оставят да заспи, тогава откритието му ще отвежда човека в селенията на смъртта леко, така неусетно, както заспиват момчетиите през ранна есен в купи от дъхаво сено..”
― Рей Бредбъри, Dandelion Wine

“Люляковите храсти струват повече от орхидеите. Глухарчето и кукувичата прежда - също! Защо ли? Защото те карат да се наведеш, поне за малко да обърнеш гръб на всички хора и на целия град, карат те да се поизпотиш и те смъкват долу до пръстта, където пак си спомняш, че имаш нос. А когато по този начин останеш сам със себе си, ти наистина идваш на себе си за известно време; останал сам, имаш възможност да обмисляш нещата из основи. Градинарството е най- хитрият начин да си пофилософствуваш скришом. Никой не се досеща, никой не те укорява, никой не те подозира, а ти си се потулил тук, един Платон сред божурите, един Сократ, който прекопава боровата си горичка. Човек, помъкнал чувал с тор, е същински Атлас, който остаявя Земята да се върти с лекота на неговото рамо.”
― Рей Бредбъри, Dandelion Wine

“В края на краищата това е векът на книжната кърпичка. Изсекваш носа си в един човек, смачкваш го, пускаш водата, посягаш към друг, изсекваш се, смачкваш, пускаш водата. Всеки иска да смачка другия.”
― Рей Бредбъри, Fahrenheit 451

“Разбра, че всичко хора са така, че всеки човек в себе си е сам.”
― Рей Бредбъри, Dandelion Wine

“Бъди това, което си и погреби онова, което не си.”
― Рей Бредбъри, Dandelion Wine

“Кажи ми, защо не оставите и природата да ви научи на нещо? Престригването на тревата и плевенето могат да се превърнат в начин на живот, сине мой.”
― Рей Бредбъри, Dandelion Wine

“Времето е нещо странно, но дважди по-странно нещо е животът. Зъбците изпущат, колелото се превърта и хорските животи се срещат твърде рано или пък твърде късно.”
― Рей Бредбъри