Anise Koltz > Quotes

“Човекът създаде времето, за да оправдае своето присъствие.
За да оправдае своето отсъствие, създаде вечността.”
― Anise Koltz

“Break my branches
saw me into bits
the birds will still sing
in my roots”
― Anise Koltz translated by John Montague

“Заспивам върху думите -
щом вятърът повее книгите ми опустяват.”
― Anise Koltz

“Как да завърша стихотворение, без да бъда от него изгонена с изплаканите очи на Ева?”
― Anise Koltz

“Накрая се подчинявам на думите, както се подчинявам на смъртта.”
― Anise Koltz

“Когато пиша
страницата ме захлупва.
Живея в неподходящо време на неподходящо място, пиша на неподходящ език.
Блъскам се уплашено в клетката си от хартия.”
― Anise Koltz

“Принадлежа на вредната човешка раса.”
― Anise Koltz

“Вместо молитви повтарям буквите на азбуката.”
― Anise Koltz

“Аз съм толкова много живот,
че се превърнах във смърт.
Където и да отида
нося си своя труп.”
― Anise Koltz

“Линията на живота ми
завива към литературата и я размътва
като влива в нея цялата разруха, която носи.”
― Anise Koltz

“Моето време още не е настъпило -
след смъртта
аз ще царувам със отсъствието си.”
― Anise Koltz

“В бялото между стиховете ми умирам.
Облечена букви от азбуката,
изпращам себе си до гроба.”
― Anise Koltz

“Учим се да познаваме думите,
а те ни познават отдавна.”
― Anise Koltz

“Поднасям ти стихотворение, както се поднася чаша с вода.
То няма да те утоли -
то ще ти покаже езерото, в което да потънеш като камък.”
― Anise Koltz