Narine Abgaryan

“Най-голямата болка е от това, че градовете умират точно в деня, когато ги напускаме - за малко или завинаги, те се залостват с всички катанци, задръстват се с прах и пепел, превръщат се в мараня, в мираж
и ние - блудните синове и дъщери - хукваме, втурваме се презглава назад, надпреварваме се със сърцето си
натам където отдавна вече няма никой
твърде дълго растяхме
твърде дълго се учехме да отделяме зърното от плявата
най - голямата болка е да не можеш да прегърнеш онези, които не са успели да те дочакат”
― Нарине Абгарян, С неба упали три яблока

“Няма рай, и ад няма - проумя изведнъж Анатолия. - Щастието е нашият рай, горестите - нашият ад. И нашият Бог е навсякъде, навред е не само защото е всемогъщ, но и защото е онези невидими нишки, които ни свързват един с друг.”
― Narine Abgaryan, С неба упали три яблока