Говорим си снощи с него - ей така, за живота, общи работи. Мирише на лятна пловдивска вечер и печени чушки, които той грижливо наглежда на малката скара. Под нея виновно стои стар и уморен чушкопек.
- Не знам дали съм религиозен. Може би не съм. А и баща ми, Бог да го прости, беше атеист. Знам само, че вярвам в Доброто...все още вярвам в него.
После премества в другата ръка ръкохватката. Пуска в тенджерата изпечената зелена чушка и избърсва потта от челото си. Стъмва се. Гласът му отеква в ушите ми заедно с първите щурци и един закъснял автобус, който завива по улицата.