Захвърлен в природата by Milen Ruskov

My rating: 4 of 5 stars


Дон Хуан, д-р Бартоло и граф Алмавива влизат в севилската кръчма Трите коня! Там вече са се събрали поетът Лопе, драматургът Бил и освободеният затворник Сервантес, залагат дали ученикът на д-р Николас Монардес Гимараеш да Силва (Горски, бълг.) ще съумее да изпише името си с дим от сигарела само с една правописна грешка и обсъждат какъв бърборко с въображение е бил Аристотел: ще вземе две неща, ще ги направи четири и така ще изглежда много умен. Единият от тях е облечен нещо средно между италианец и палячо, доколкото това са различни неща. Лопе току що е оцелял при потапянето на Великата армада, която испанците са пратили нарочно англичаните да им я потопят, за да се издавят дисидентите. А и била престояла две години в португалско пристанище, където била надлежно опоскана. Ако приемем, че изобщо съществуват испанци. Което, сред мнозинството имигранти, д-р Монардес има сериозни основания да поставя под съмнение. И така влиза в задочна солидарност с Кенет Кларк, който пък в Цивилизацията постави под съмнение приноса на испанците към западната такава. Сигурно и той се е стреснал от най-грозния четвъртит сив зандан с орнаментален портал в Европа - Ескориал.

Няма как да не възприема Захвърлен в природата като чернова (или по-точно - генерална репетиция) за Възвишение, поставена сред оригиналното европейско Възраждане, достигнало Генуа около 300 години преди Тетевен. Макар годините да не са съвсем това, което са. Според скучната праволинейна история царуванията на Фелипе II в Испания и Джеймс I в Англия не се припокриват, но да се изтъкват такива неточности само би развалило хубавата изпълнена с възрожденски плам история. В която царстват възгледи от рода, че тютюнът е панацея, а учената жена е пълна нелепост. И тук-там някой палав дух, който чука по тенджерите в кухнята. Духове впрочем няма! Има някакви объркани недоумрели идиоти плод на недоразумение на функционирането на природата. Но как да се отървеш от ума си? Сложна работа! Дали някой не е умрял, за да се отърве от ума си. Мъчениците например. Еретиците на кладите. А възможността да се лекува болест с малки количества от същата болест, предлагана от странния смахнат доктор шарлатанин Велахо от Мадрид е пълна и опасна глупост. Както казват англичаните: Човек трябва да има отворена глава, но не чак толкова отворена, че да му изпадне мозъкът. Англичаните впрочем гледат на всички книги, включително медицинските съчинения като средство за забавление u приятно прекарване на времето, поради което сега там всяко второ заглавие започва с „Радостни новини“. Например, ако става дума за клането в Ланкастър, книгата ще бъде издадена под заглавие: Радостни новини от клането в Ланкастър! В Англия, където това е абсолютно задължително, но и навсякъде другаде е добре нещата да се казват опростено, понеже само така те биват разбрани. С изключение на Франция, където е за предпочитане нещата да се казват колкото се може по-сложно, най-добре така, че да не се разбира нищо. Тогава във Франция ви обявяват за философ. Както казват в Португалия, където впрочем казват какви ли не глупости.

И така още 300 страници винтидж миленрусковщини! До просвещенското заключение, че Природата е нашият господар и ни притежава напълно. Ние често разсъждаваме сякаш природата е длъжна да ни дава някакви обяснения. Но в действителност тя не ни дължи нищо, най-малкото пък обяснения. А да умра за Ренесанса и Хуманизма ли? Чуваш ли се какво говориш!

Куиз: а как е рожденото име на бръснаря? Жокер: не е точно Фигаро.



View all my reviews