Жесток живот by Pier Paolo Pasolini

My rating: 4 of 5 stars


Жесток е бил животът в онзи Рим, който е познавал Пазолини, преди Фелини да го покани да направят заедно филма за другия живот в същия град – сладкия. По-точно – в бедняшки предградия на захвърлените в тинята (буквално) сиромаси на омаломощената следвоенна Италия. Където „предградие“ съдържа нюанс на надценяване на мястото като вид урбанизирана регулирана територия. Даже не съм убеден, че за превод на violenta в заглавието е избрана най-точната българска дума. Или единствената. Животът на Томазо и другарите му преминава в един тежък, груб, суров, жесток, мизерен, прегладнял, ебан (зад градската тоалетна), препикан (в кината), лайнян (в тръстиковите любовни гнезда), осакатен (под трамвая), престъпен на дребно режим на оцеляване отвъд нормите, задръжките и благоприличието на другите, чистичките, с устойчивите на стихията на есенния дъжд домове. И е толкова тъжен и безнадежден, че даже една членска карта в Съюза на туберкулозните трудещи се прави дълбок екзистенциален смисъл. Но не е лишен от мечти, житейски планове и собствени морални правила. И в някакъв смисъл, в стихията си в среднощния Рим, е не по-малко сладък от живота на Марчело и другарките му от. Но е по-истински!

Непосредствено, след като я прочетох, изрових от филмотеките и филм по книгата. Излязъл три години по-късно по сценарий на самия Пазолини. (Само?)-цензурирал е пасивно хомосексуалните и активно комунистическите моменти в полза на по-праволинейно развитие на главния герой от махленски хулиган до саможертвен спасител със същия очаквано тъжен финал. Художникът по костюмите го е облякъл значително по-чисто и спретнато, а режисьорът му е избрал много по-привлекателно гадже, отколкото му отпуска романът.



View all my reviews