„Най-благородното, но и най-глупавото нещо, което може да ти хрумне е да спасяваш някого. Знаеш ли какво се отбелязва на 15 август? Навръх Голяма Богородица се чества Денят на спасението. Тогава се отдава почит на всички, които са загинали в опит да помогнат на други. В морето, да речем… Само русалка може да спаси давещ се, без самата тя да се постави в опасност. Повечето русалки са известни злосторници, но някои от тях са покровителки. Сигурно понякога и в техните студени, рибешки сърца трепва нещо и искат да запазят някого. Или пък само опашките им бяха рибешки? Няма значение. На сушата няма русалки. И ако ти хрумне, че някой се нуждае от закрилата ти, бягай. Не си русалка, непременно ще се удавиш в помийната яма на емоционалния му багаж. Не плувай в дълбокото, нямаш хриле. Разбираш за какво ти говоря, нали така?"

Из разказа „Русалка“, „Жената, която не бях"