Романът „Хаосът в играта на джаги“ разказва за първите години от времето на Прехода в България; Времето на уличните тарикати, бизнесмените с анцузи, ланци и кожени якета, убийствата по улиците, пласирането на дрога. Той разказва и за безработицата, за борбата за оцеляване на хората и накрая за единствения изход от едно затъващо общество – емиграцията. Всичко това е разказано през очите на младо момче, около 20-годишния Боби, който се скита в живота, и в себе си. Той е в тази възраст, в която търси ориентири за морал, нормалност, иска да намери работа, да има пари и нормален живот. Но това, което го посреща на улицата в преходна България, малко след 1989 г. е липсата на справедливост, кражби, измами. Понякога улицата го засмуква и него в някоя дребна далавера, но той бързо разбира, че не му е там мястото. И продължава градското си скиторене с ръце в празните си джобове и натежала глава, пълна с мисли и разсъждения за живота. За съжаление веднъж влязъл в полезрението на престъпниците, трудно можеш да се отървеш. Боби разбира това по трудния начин.

В тази действителност едно от забавленията и отдушник на героя е да играе джаги с най-добрия си приятел Оли. Боби е кварталният шампион на джагите. В игралната зала всички му имат респекта. Докато играе, той сравнява пластмасовите играчи с политици, подаващи си топката. Джагата е като метафора на живота. Хората – пластмасови играчи, затворени в една система, наредени в редици в два отбора – червени и сини. И уж играят един срещу друг, а всъщност се оказва, че са от един отбор. Няма значение от кои си, защото всички са еднакви – изкуствени, пластмасови, играещи така, както ги завърти господарят им/шефът им. В случая Боби е този, който определя играта на джагата. Той е господарят, който движи играчите. Иска му се това да бъде така и в живота, но там играта е по-груба. Въпреки това, успява да бъде господар на себе си като не зависи от никого. Но и от него нищо не зависи. Скита се по софийските улици и наблюдава живота. Включва се, само когато е решен, че трябва да спаси малката си сестра от връзката ѝ с известен пласьор на дрога или да принуди шефовете на майка му да ѝ платят заплатата, която умишлено бавят. Когато не се бори за справедливост, играе джага или отива при Милена, или Мария. Или, ако от всичко му е дотегнало отива между етажите, в близък блок и дели постелка от картони с някой, отказал се от борбата с живота, клошар. Понякога в Боби се влюбват по-възрастни жени, докато му правят забележка да не люпи семки на спирката на рейса. Друг път, той се влюбва в момичета, които обаче са бременни от учителя си. Нещо винаги му се изплъзва в играта на живота. Опитва се да проумее хаоса, да го подреди, но вместо това, хаосът го повлича все повече в себе си. Точно, когато е намерил смисъла, той се изпарява пред очите му. Мутрите го подозират че е предал тяхна сделка за дрога и е казал на баретите да ги заловят. Това не е така, но тия зверове, без човешко сърце, нищо не ги интересува. Те търсят виновен и могат да убиват без да им трепне окото. Убиват и продължават напред. Всичко в името на парите.

Боби малко напомня героя Холдън Колфийлд от „Спасителят в ръжта“ на Джеръм Д. Селинджър. И Боби и Холдън са млади момчета с чисти души, които скитат в големия град, който от своя страна ги цапа с пошлостта си, циничността и липсата на морал. И двамата искат да станат част от света на възрастните, но без да продадат душата и ценностите си. В контекста на творбите от движението „Сърдитите млади хора“, виждаме в Боби бунтарски дух, който ни напомня и на героя Колин Смит от разказа „Самотният бегач на дълго разстояние“ на Алън Силитоу. И Боби и Колин искат да надхитрят системата, да ѝ се опълчат, да ѝ покажат, че игра от пластмасови хора не е истинската игра в живота. Или, както Холдън Колфийлд нарича хората, които са лицемерни и без морал – „фалшиви“ („phonies“). Колин Смит умишлено не спечелва състезанието по бягане, въпреки че ръководството на поправителното училище му обещава привилегии и разчитат на него за престижа на учебното заведение. Холдън прави своя бунт като отказва да завърши училище и да се впише в изкуствената система на обществото. Той си измисля своя професия – спасител на деца от пошлия свят на възрастните, сред цъфтящи ръжени полета. Боби от своя страна, отказва да се продаде на света на мафията и да стане част от арогантния и аморален модел на живота в преходна България. Той прави рязък обратен завой, докато вози в колата мафиоти. Това е метафора, че не иска да върви по пътя, по който го водят престъпниците. И поне за миг, преобръща физически света на мутрите, така както те ежедневно обръщат с надолу главата съдбите и животите на хората.

Последното сравнение, което ще си позволя да направя с героя Боби от романа „Хаосът в играта на джаги“ е с героя Равик от романа „Триумфалната арка“ на Ерих Мария Ремарк. Разбира се, в този случай двамата персонажи се различават възрастово, доктор Равик е по-голям и зрял от Боби. Общото между тях обаче е, че и двамата са аутсайдери, които скитат по нощните улици – единият в Париж, другият в София, единият нелегален бежанец, емигрант, другият бунтар-идеалист в годините на Прехода. И двамата срещат жени, в които намират топлина и уют, макар само за нощ. И двамата приемат мъжки, изменчивата природа на жените. Ако ги има – добре, ако ги няма, те имат своята свобода да са напълно самотни из нощните улици, следвани от сянката си, осветявана от уличните лампи. Единствената разлика е, че Боби не пие алкохол, което много изненадва и прави образа му някак още по-чист, неопетнен и стоически, докато Равик редовно замръква по нощни барове с чаша Калвадос.

След направените сравнения с няколко героя на световни литературни творби, можем да кажем че, въпреки че романът „Хаосът в играта на джаги“ на Палми Ранчев, разказва за локални събития, той достига повествование и образи на героите на световно ниво. Местният исторически контекст е скелето, върху което се изграждат въздействащи и плътни персонажи. А „Хаосът в играта на джаги“, спокойно можем да го наречем и „Хаосът в играта на преход“. Романът ни кара да се замислим какво се случва с всички онези идеалисти, които отказват да са просто „пластмасови играчи“, които отказват да се продадат на фалша и подмяната на ценности. Всички ли намират спасение като емигрират на Запад? Или има и такива, които се спасяват като остават и разказват за онези години на анцузи, ланци и улична справедливост. И така ни помагат за подреждането на хаоса в играта на история и човешки съдби.

БИСТРА ВЕЛИЧКОВА

* Рецензията на романа „Хаосът в играта на джаги“ на Палми Ранчев (Изд. „Жанет-45“, 2022 г.) е публикувана за първи път в „Портал Култура“, 24.05.2023 г.