Първата чаша вино е за първата дъщеря.

Родила я е на 20 години. Купон в Студентски град. Тя – филология в Софийския, той – инженерство в Техническия. Станало случайно. Виждали се за втори път, на седмия етаж на 42-ри блок, върху скърцащата пружина на леглото на съквартирантката Мария от Русе. Кръстила и дъщеря си Мария. Оженили се, защото тогава не давали така свободно, всеки да си прави, каквото иска, на която си иска пружина. Две години издържали и се разбрало, че има „несходство в характерите“, както го наричали тогава. Като тийнейджърка Мария започнала да излиза с по-възрастен мъж, психологът по-късно заключил – липсата на бащата се проектира в други, по-големи мъже. Мария забременяла от женен мъж, платил ѝ аборта. Тя се пропила. Вечер в дискотеките, в тоалетните не помнела какво правела, всяка сутрин се будела до непознат. Забременяла от същия този непознат. Запазила детето. Родила го и никой никога не разбрал кой е бащата. Отгледала го майка ѝ, докато Мария завърши университета, който така и не завършила, защото нямали пари и започнала работа в кварталното кафене, и тръгнала със собственика, който ѝ казал: „Или аз или детето“. И тя оставила детето на майка си и заминала с този, да работи на морето, а през зимата да прави масажи в хотели на зимните курорти.

Втората чаша вино е за втората дъщеря.

Родила я е на 27. След като се развела с онзи от Студентски град, записала да учи режисура, където се влюбила и се оженила за втори път, за Игор от Македония, разведен с голям син на 15, в Скопие. Майката не давала да вижда детето, бил готов за ново семейство. Обичали се истински. Родила се Вера. Сладко бебе, кротко дете, послушно момиче. На 14 в голямото междучасие в училище пробвала трева, в петък вечер – амфетамини и рейвпартита в „Червило“ и Зимния дворец. Майката разбрала за всичко това, след година, когато ѝ се обадили от Спешното, че дъщеря ѝ е в Токсикологията. Малката Вера, на която до вчера купувала ританки и я учела да ходи, сега лежала със системи, за да изчистят детското ѝ тяло от хапчетата на уличните дилъри. След това комуна, прекъснала училище, завършила като частен ученик. Не била на себе си дълго време. Изкарала курс по фотография, започнала работа. Запознала се с онзи, известния фотограф, който ѝ казал, че в нея има талант и трябва да се развива. Снимал я гола за „Плейбой“, за да я вкара в бизнеса. Направил ѝ дете, за да я вкара в живота. Отказал да го признае. Майка ѝ ѝ помагала в отглеждането.

Третата чаша вино е за третата дъщеря.

Родила я е на 35. Отново от Игор. Кръстили я Рона. Сякаш най-голямата ѝ радост до сега. Вече била зряла, за да се наслади на майчинството и да отдели внимание на детето. При другите две дъщери винаги наемала детегледачка, за да може да работи, работела като режисьор, искала да се развива в професията. С годините, обаче, все повече разбирала безсмислието на всичко в индустрията, игрите, липсата на пари, предварително уредените продукции за финансиране, предварително избраните режисьори, една илюзия, в която повече не искала да участва. Искала да се наслади на всеки миг с най-малката си дъщеря Рона. Разходки в парка, приказки, следобеден сън. Игор, обаче, искал да имат момче. Но Рона се родила момиче. Бащата бил разочарован. Не се привързал към детето. Работел много, почти не се задържал вкъщи, накрая си заминал за Скопие. Рона израснала красиво момиче, с дълги руси коси и сини очи. Майката си мислела, че поне с нея няма да има проблеми, каквито с другите две дъщери. Вече била научила уроците и от какво да я пази – наркотици, мъже, бременност. Нямало какво повече да я изненада. Вярвала, че Рона поне ще тръгне по нормален път. Била в гимназията. Един ден дошла с нейна приятелка вкъщи и казала: „Мамо, това е Ралица и аз я обичам“. Добре, казала майката, с гостоприемна усмивка. Нека заповяда на гости твоята приятелка. „Ти май не разбра?!“, казала остро Рона, „Влюбена съм!“. Майката останала с отворена уста и без думи. Дъщерята изчезнала бързо в стаята си с Ралица и се заключили. Рона рязко се променила, ходела на фитнес, вдигала щанги, направила мускули, искала да изглежда като момче. Това сринало майка ѝ. Всяка една от дъщерите ѝ знаела как да я изненада, така че да я спохождат безсънни нощи и мисли за това къде е сбъркала. И винаги като стигнела до третата чаша вино, както е сега, се питала все същото, тя ли е виновна за животите на дъщерите си или това е просто съдба? Някъде горе в звездите ли е написано как ще им се стече животът? С първото дете, с Мария, беше прекалено млада, неразумна, роди в резултат от студентска авантюра. С Вера вярваше, че вече е по-зряла и има опит като майка и ще е по-добра. Може би работеше прекалено много по филмите си, не се задържаше вкъщи, оставяше ги двете на детегледачката… С Игор се разбираха. Вярваше, че няма да се разделят. Вярваше, че двамата градят стабилна семейна среда. Вярваше, че третата ѝ дъщеря Рона ще закрепи още повече бракът им. Случи се точно обратното. Разсъждаваше, мислеше и никога не можеше да е напълно сигурна къде точно е проблемът и тя ли беше сбъркала или животът беше сбъркан.

Четвъртата чаша вино е за нея.

За да не мисли повече. За да забрави всичко. Мъжете си, децата си, грешките си, филмите си, семейството си, което не успя да режисира с „happy end“. Прииска ѝ се да забрави трите опита да бъде добра майка, но не и двете си внучки, които отгледа, за които беше и майка, и баща, и баба. Двете ѝ внучки, които са единствените, които я обичат истински. И с които може би е била идеалната майка.

Петата чаша вино е за тях.

За да забрави предварително това, което предстои да им поднесе животът.

БИСТРА ВЕЛИЧКОВА

* Разказът е публикуван за първи път в пловдивското списание „Нула 32“, бр. 36, лято 2024 г.