Страст и поза

Странно момче е. Живее в свой свят.

И очите му едни такива: големи, говорят.

Говорят и цветята в снимките му. Теменужките са клюкарки,лалето шепти любовни стихове, розата с глас на секстелефонистка: изповядваинтимни свои тайни. Истина е, чувам ги. И не си въобразявам, защото и другичуват същото. Умее да снима цветя.

И облаци също. Облаците мълчат, но надничат от тях лица наистини които не могат да бъдат изречени. Стеблата му са пияни танцьорки, притова безсрамни. Странно момче е, отдавна на години мъж. По-възрастен е поне спетнадесет години от мен, но чувствам се какичка.

Снимал е веднъж косата ми, разрошена от вятъра. Изчервих се,лесно не се изчервявам. Не знаех, че косата ми, можела да бъде такавабезсрамница. Даже малко му се разсърдих. Троснах му се, стресна се. Дано не еизтрил снимките. Дано. Дебнал ли ме е от прозореца или е станало случайно.Бързала съм за работа. А вятъра ме е опипвал, чувствала съм го, но съм сеправила, че ми е все тази.

Също като маце на купон, което се прави на по-пияно ипо-заспало отколкото е наистина, за да даде възможност на някой, да севъзползва от състоянието й, само защото пред себе си, не би оправдала, че му сее отдала или просто му е позволила да я поопипа и полигави, въпреки, че надивата й нимфа й се иска.

Тъй и аз с вятъра. Вдигнал е косата ми като поличка, галил епод нея, някакво мое латентно, побъркано от възбуда същество или съществуване.Изписала съм го. Запечатал го е. Дано не е изтрил снимките. Нямам кураж да гопопитам, пази ли ги. Зле реагирах. Малко се бои оттогава от мен. Изобщо, твърдебоязлив е.

Три гаджета преброих, че смени. Все хубавици, но не е способенда поддържа дълго връзка. Сам е сега, като че ли така му е най-добре. Снима икамъчета и водни капки. Виждала съм му и сайта в интернет. Не му казвам, че съмму редовна посетителка. Преди и лично ми показваше снимките, но след оназислучка с папарашката снимка на косата ми, не мога дори да го помоля. Той пък меобикаля по улиците. Държа се като звяр. И се чувствам по-голяма, макар да мепомни от дете и пред очите да съм му отраснала.

Спря напоследък да публикува нови снимки. Честно, тревожа се.За кого ли! Май за себе си. Зависима съм от красотите му. Иска ми се да съмнякое от цветчетата му или облаците, стеблата или камъчетата. Изкушавах сеседмици за стъпката. Тресях се цяла. По-дръзка съм. Кратък е живота. Инесигурен, много несигурен. Загубих съпруга си за една секунда. Само три месецабяхме заедно, но връзката ни беше от три години.

Още ме обича, не може да се върне. Плаши го живота тук, пишеми понякога мили трогателни глупости. Отдавна го възприемам като свояизмислица, красива своя измислица. Даже не сме разведени официално.

И не го желая.

Така се чувствам по-равнопоставена с мъжете които по-често мепривличат.

Имам ги за кратко, после при съпругите си.

Правя се на сърдита, но е номер.

Ничие щастие не желая да развалям.

Мисля, че отдавна свикнах със самотата си. Харесвана съм,желана съм има и луднали по мен. Мога да променя всичко, все отлагам. Сигурножелая нещо по-различно. Търся го, не вярвам, че го има. Не вярвам, че милипсва. Чувствам го край себе си. Някакво присъствие, споделено извън представитени за споделяне. Някого си имам и ме има някого. Не съпруга ми, той е самодокумент, който е лъжовно обяснение на усещането ми. Имам си периоди, когато мистава ужасно. И напоследък, пак така. Разгонила се е до полуда котката подкожата ми, дразни ме.

Котка, ама истинска кучка.

За пет мръсници фантазии имам.

Няма какво да ми попречи да осъществя някоя, нещо не страдамот излишни скрупули. Чувствам обаче, че ще се излъжа. Не това искам, а нещопо-различно.

Липсват ми снимките му.

Говорещите цветя и събличащите страховити истини облаци,кършещите бедра стебла и косата ми, запретната като пола от вятъра. Искам да мупозирам.

Не набирам кураж да му го кажа. Все едно не съм аз. Аз винагисъм била дръзка. Момчешки съм се държала. Агресивно почти, плашила съм някоимъже даже. Не мога да се позная. Колко му е да му кажа, направо да си му кажада ме снима без дрехи.

Живее над дома ми.

Двадесет и една стълби, но ми се струват двеста ичетиридесет.

Изкачвам ги и силите ми свършват преди да потропам на врататаму. Защо няма звънец! Не, по-добре да пусна обява във вестника:

“Търся еротичен модел за любителски снимки!”

Ще привлече погледи. Ще се правя, че е заради парите. Няма дами пука, ако някой загорял нерез поиска повече от снимките. Ако не ми хареса щего ритна в макарите. Късам се от смях като си ги мисля такива, но по-скоро затова ще намеря сили. Да. Твърде държа на този. Боя се да не ме разочарова.

Много се боя.

Ами, ако той поиска нещо повече от снимките! На него няма дауспея да откажа. Няма. Но не това искам. Не това. Искам да ме люби с очите си.Както люби цветята и облаците. Това искам. Другото ще опошли. Боя се да неостана разочарована. Гоня мислите, гоня желанието. Но най-накрая все пак му гоказах:

-Искам да ме снимаш гола!

Прочетох въпроса в очите му и се изсмях, но сериозно изрекох:

 -Да! Само да меснимаш! Само да ме снимаш! Разбираш ли, не ме разочаровай, моля те! Малкокрасота е останала жива като усещане, за мен. Моля те, не я погубвай.

Нещо обърка език. Прегърнах го, съвсем приятелски. Отседнахмев едно кафе. Той само горещ шоколад, аз изпих два малки джина. Смях себезобразно, исках само да му покажа, колко освободена мога да бъда. Всичко енегов избор, аз съм природата.

Свободата е негова. Давам му я. Но пак го помолих да не меразочарова.

Предложих му да ме снима легнала в локва, как мажа гърди ибедра с калта.

Разтвориха се устните му от възбуда. Помирисах го. Ще севзриви.

Харесва ме. Признава ми, че винаги съм го привличала.

Притесни ме, какво значи това “винаги”! Та той ме познава отдете. Навреме се коригира, все едно прочел мислите ми. Откакто съм станалажена.

Късам се и искам да избягам, ала не мога. Ще ме разочарова.Контролира ме.

Аз не исках това. Исках само да накара да говори голотата ми.Ще ме разочарова.

Чувствам го. Ще ме разочарова.

Исках просто да ме снима.

Само да ме снима. Нищо повече.

Само да ме снима.

Да го вдъхновя.

Напоследък няма нови творби. Това исках. Но и той е катовсички останали мъже. Подлудил ме е. Следвам го и знам какво ще се случи.

Безволева съм и вървя като на заколение към изпълнение напотайно мое желание.

Не биваше така, друг подход трябваше да намеря. Ако ивъзможен.

Събличам се.

Като ослепяла съм.

Чувствам се огромна като космос, а в мен избухват милиардисвръхнови. Изживяват за секунди кратките си стотици милиарди години и серазтварят в черни дупки които ме просмукват в себе си.

Снима ме, снима ме.

Сякаш ме гали, побърква, целува отвътре. Ще ме разочарова.

Гледам на другият ден снимките.

Снимал е душата ми.

 Отдадена на ангела насветлината – своят дявол. Шедьовър.

Не съм виждала нищо по-красиво. Не съм аз. Не е просто голажена в еротични пози.

Материята е. Цялата материя като женско тяло.

Всички природни стихии, побеснели. Крушителни и съзидателни.Стене всяка моя клетка, стене със светлосенки. Чувам ги. Ясно е виждал, че гожелая! До полуда го желая!

И не се възползва. Само ме снима!

Виждал е, че го желая, че говоря глупости, но послуша устнитеми...

От страх да не ме разочарова...така ме разочарова!

©Стефан Кръстев

2008