Скрито зверче

Възвърна мисъл пред волана, преди да е подкарал.Позвъни на момчето от службата, късно беше. Дано не е пило и то, каза му, че еприятелска услуга. Малкият прояви ентусиазъм. След минутка цъфна, живееше явнонаблизо. Зададе няколко глупави въпроса. Накрая:

-Но не искаш ли да те закарам?

-Не – отвърна му. – Само колата. Аз ще се поразходя.

Момчето се изсмя притеснено.

-Виж, тези улици...Два часа е, без кола.

-Не съм толкова пиян. Знам какво правя! – второтоизречение изрече доста властно.

-Добре, добре...-рече плахо момчето. – До утре!

-Пикльо! – промърмори когато колата се отдалечи – Тезиулици, два часа е, без кола, притеснен. Той за мен!

Изсмя се с презрение, после му стана мило.

-Трогателен е.

Огледа се, коя ли улица да поеме. Тъмни, приличаха нанадникнали в света му любопитни същества. Искаше да се поразходи за даотрезнее. Такъв в къщи му се стори неуместно да се прибере. Жена му ще го пита.Ще й каже. Никога не е имал проблем с алкохола. Почти не пие. Има си стил. Въввсичко. Дори в това, че сега малко попрекали. Тя ще мърка сладко. Ще е свилаколяно в скута му. Прави го по един самобитен начин. Много е естествена. Тойсъщо.

Ще й разкаже и останалото.

Много ще я учуди, като каже: “литературно четене”, тойи литературно четене!

Авторът му беше приятел от училището.

Беше му писал във фейса, но кой да му обърне внимание.Срещнаха се съвсем случайно. Има ли случайни случайности? Кой го знае? И каквотолкова го мисли. Май от алкохола по-зле му е повлияла компанията. Великиятпоет работеше в бензиностанция, за няма и шестстотин лева, а на години вече.Четиридесет и три.

Като тийнейджър…на бензиностанция! И на лицето муизписан тийнейджър.

Растял ли е през всичките тези двадесет и няколко сигодини?

Само се е състарявал.

И с торбички под очите.

Много близки бяха.

Съвсем на дете заприлича в радостта си, когатопоканата му беше приета.

След четенето и прозяващата публика, продължиха в“мансардата на бляновете” – истинска дупка. Май не и негова, а пак под наем.Студентска работа. Иначе компанията му – веселяци.

Тръгна и чашка, и приказка. И по-разбираема поезия чу.После и без друго всеки приказваше, а никой никого не слушаше.

Ще й го спести. Няма да й разказва. Нещо като нищобеше вечерта. Едно странно нищо. Засмя се. Кривна в произволна посока. И тогававидя мургавата хубавица с кученцето. Труженичка. Отдалеч личи. Къси панталонки,впита фланелка с дълбоко деколте. Дълги крака, тънка талия. Стори му се, чекърми помиарчето. Какво го е гушнала такава?

Още не я е попитал и тя започва с тарифите си. Той:

-За какво ти е това куче?

-Ами то прилича на теб, бате! Това е твоето куче! Купиго, само петдесетачка. Пичбул всяка мутра грозна може да има. Пари ще преброи итолкова, но това кожата ти е одрало. Любопитно едно – муши се навсякъде.

Засмя се, погледна го под лампата и завърши, но чисто,без акцент:

-Гледа като теб.

Стори му се, че казва истината. Кучето гледаше миловидно,опитваше се все едно да каже нещо. Както той цяла вечер, в компания в коятоникой не би го разбрал. Почти толкова подходящо беше мястото му през изтеклитечасове, колкото улично куче в обятията на мургава проститутка.

-Ама ти как така? – недоумяваше – Защо си го взелатози помиар.

-И аз не знам, бате. Той е искал да е при теб. Гледашкато него.

-Хайде взимай тази двадесетачка и да те няма.

-Но това си е мой офис.

-О, да. Съжалявам, хайде до скоро.

Кучето сви глава под мишницата му.

-Изобщо не гледа като мен. Така гледах, ама сега не.Когато бях приятел с този сладък неудачник.

Топла вълна се изля в гърдите му. Обясни си, че етоплината на кучето. После се закле да не пие повече. Разсмя се на глупаватамисъл. Седна на масата пред денонощното магазинче до дома си. Купи пърженикартофи на кучето и се учуди защо не ги яде. Реши, че хубавицата наистина го екърмила. Изпи бързо две бири.

-А се разхождах уж да отрезнея.

Преди новото количество алкохол да му е подействалореши да се прибере, че е по-глупаво да обяснява за кучето, отколкото за цялатавечер.

Слезе в мазето. Кучето скимтеше.

-Ти ще стоиш тук! Ще издържиш една нощ. Такова зверчекато теб, крих в себе си, толкова много години. Такова зверче като теб, крих всебе си, толкова много години. Такова зверче...-понечи да потрети, спря се –“То прилича на теб, бате! Любопитно едно! Навира се навсякъде!”...крих те.

Разстрои се от собствените си думи. Изкачи пешастълбите и съвсем му се замъгли съзнанието.

В къщи отвори бутилка уиски. Пи с жена си, смяха се.Напиха се и заспаха. Не помнеха дори дали са се любили. Стори им се щура нощ,защото подобно поведение им беше нетипично, а сега почти без повод, толковастранни.

Припомни си подробностите, едва двеседмици по-късно. Когато съсед го помоли за крик. Слезе да го потърси в мазето.И намери умрялото от глад скрито зверче.

©Стефан Кръстев

2010