Дъга в душата

Не бих затворила никога „За глътка въ... Усмихната въздишка

Дъга в душата

Пролетно утро с копнеш за слънчев ден. Нека си помечтаем, скоро ще се сбъдне...

Дъга в душата

"В душата няма да има дъга, ако в очите не е имало сълзи."

Дъгата билаоптично явление. Е, сигурно е така, но емоцията, която носи не би могла да сеопише с никой термин, защото чувството е неповторимо. Изглежда като илюзия – неможеш да я докоснеш, не чувстваш нито специфичен аромат, нито вкус, ноусещането в сърцето е несравнимо. Изпълва те чувство за красота, пълнота,завършеност, щастие… и душата се усмихва. Усмихната душа – ето това е дъгата.Разлива се нежно и ефирно по всяка клетка и топли… топли с огън и светлина,които наподобяват апогея на цвете от небесна заря – гледаш го и душата ти севзривява от щастие. Пукотът отеква дълбоко, цветето разцъфва за миг пред очитев небето и после угасва плавно. Следва лек спад в емоцията, но очакването наследващото се надига на талази, като морска вълна. Силен тласък на емоция,достигащ бързо до взрив от щастие и душата се усмихва, сърцето ликува, очите несмеят да мигнат, сякаш едно мигване заплашва да изтървеш щастието. Кой би сипозволил да затвори очи по време на заря? А дъгата… дъгата носи същото чувство,само че е много по-нежно, много по-силно и продължително. Взривява се щастиетои остава там в душата, докато не отлепиш очи от магията. Трудно се откъсвапоглед от дъга. Трябва много сила и воля.

Мислиш си… дъгата е просто едно оптичноявление, непрекъснат спектър от светлина, когато лъчите на слънцето падат върхуминиатюрни капки вода, многоцветна част от окръжност, започваща с червено отвъншната страна и завършваща с виолетово отвътре. А между тези два цвята сесливат оранжево, жълто, зелено, синьо и индиго. Винаги изброяваш цветовете надъгата. Търсиш ги… и ако някой липсва се вглеждаш достатъчно дълго време докатоне го съзреш. Дъгата винаги ги обагря всичките. Очите се спускат по извивката,отгоре та чак до долу, където основата на полукръга докосва земята и отново сеизкачват нагоре, нагоре в небосвода, където все още се виждат облачета,изплакали сълзите си и погалени от слънчев лъч. Сега вече зная как се получавадъгата в усмихваща се душа. Нужни са просто сълзи от щастие, огрени от лъчлюбов.

Който казва чевсички сълзи са горчиви не е плакал от щастие. Вярно е, сълзите идват с болкадълбоко в сърцето, но дори и болката може да е сладка. Очите се навлажняват, въгълчетата проблясват водни капки, бушуват в ириса, разливат се настрани чак доръбчето на клепачите и когато изпълнят цялото пространство, само едно примигване е нужно, за да хукнат надолу по скулата. Следва лека въздишка и се ражда дъгатав очите – отразява взрива от емоции в сърцето. Формата на душевната дъга е катоусмивка – леко и нежно се разлива първо в очите, после погалва устните и лицетозаблестява като току що окъпано небе. Ветрец докосва страните, треперещи дланипопиват сълзите, но изворът на щастието прелива ли, прелива… А лъчите светлинаблестят във влажните от сълзи очи докато слънцето на любовта не се издигне на43 градуса над хоризонта… тогава дъгата се накъсва. Виждат се само части отнея. Дъхът бавно се забавя, устните въздъхват от възхищение и влажните очисъзират арфата на дъгата. Тогава вече можеш да притвориш очи… чуй музиката.Акордите на струните галят слуха, вълшебна мелодия се разлива по цялото тяло итръпнеш от емоция. Изживял си миг щастие, миг блаженство, миг любов, мигсъвършенство…

Сълзите отщастие не пресъхват лесно. Видели веднъж дъгата в очите не могат да се спрат.

Плакали ли стеот щастие? Погледнете в очите на любимия човек и ще си поплачете. Дъгата е там.Взривява емоция и рисува огнено цвете в нощно небе, свирейки на арфа. А сърцетотрепти ли трепти от … любов.

Не съжалявайтеза сълзите в очите си, когато те са от щастие. Плачете, плачете и рисувайтедъга в душата си, защото без сълзи в очите в душата не може да разцъфне дъга.

21.05.2014 г.