"Усмихната въздишка" е разказ, който написах по картината на Пилар Лопес Гийен, публикуван в двуезичен сборник "Пъстър свят -2", издателство "Лунна светлина - 13".

Pilar Lopez Guillen - "Пейзажи от Кастилия и Леон"
размери 59х40


Усмихната въздишкаДаниела Паскова

Заиграсе вятърът из поляната. Спусна се ниско и разроши тревите. Разлетяха се навредпчели и бръмбари. Скакалец, здраво стиснал стеблото на метлица, се залюля, тачак допря рохката влажна пръст. А една калинка се скри зад листо на секирче исе притаи. Заваля. Ситно и тихо. Вятърът се стрелна да търси заслон, докато неси беше намокрил перелината от разноцветни листа. Спусна се в храсталака отдълги пълзящи къпинови бодили. Съдра си дрехата. Ядоса се, съблече я и покъпинака се нанизаха жълти, кафяви и златни нишки от сухи листа. Потреперавятърът от утринния есенния хлад. Леко се плъзна на ляво по поляната и се скридо стената на малката къща. Заигра се пакостникът с празното лястовиче гнездо. Събориго на земята и нехайно захвърли няколко кални сламки от него в мократа трева.Омръзнало му беше. Щеше повече да му хареса, ако в гнездото още пищяха малкителястовичета. Извиси се нагоре, нагоре, сякаш да им помаха за сбогом. Белитепухкави облачетата му се изсмяха. И лястовиците и щъркелите вече бяха отлетелина юг. Дъждът спря. Слънцето размести кискащите се облачни кадели и приковасърдит поглед във вятъра. Стоплил снага от един лъч, той се втурна да размествакеремидите на двете по-големи къщи в дясно на поляната. Влезе през комина наедната и раздуха загасналите въглени и пепел в огнището. Разклати висящия наголемия ченгел калаен бакър и надникна вътре. Отдавна гозба не се беше готвилатук. Отдавна жарава не беше свистяла и човешка глъч не се бе чувала. Накрая населото, в няколкото изоставени къщи тъгата се беше заселила и ронеше сълзи,гледайки поскъсаните некролози по вратите. И тях Вятърко ги беше раздрал. Катоядосано малко дете, на което са взели любимата играчка беше той. Измрънка ядно,че няма вече с какво да си играе и се стрелна към горичката най-вдясно откъщите. Разроши короните на дърветата, отрони няколко пожълтели листа ипритихна уморен…

Ренетаогледа платното. Най-обичаше да рисува с пастелните тонове на есента. Топло ѝ ставаше надушата. Топло, нежно и носталгично… като… като усмихната въздишка. Тя вдигнаръка и нанесе един последен щрих върху едната къща. След него вратата вечеизглеждаше отворена. Художничката се отдръпна, загледа се в картината си иприсви очи.

–М, да. Отворена е приканващо за нови посетители – каза и кимна, като да потвърдинякаква дълбока надежда в душата си. После заклати тъжно глава. – Или пъкпросто старата врата виси на пантите си. Затръшната е от последния жив човекпрекрачил прага и оставил я нехайно да зее тъжно…

В ателието влеземладо момиче.

– Мама, ела, търсятте – извика със звънлив глас девойката и замръзна виждайки още мократа отнезасъхнали бои картина. – О, прекрасна е! Браво! Като приказно красива есен насело. Сякаш ей сега по поляната ще се покаже стадото…

– Пилар! – извикахудожничката и сърдито запрати към смеещото се момиче изцапаната кърпа, с кояточистеше четките си. – А не искаш ли да нарисувам и някой млад и красивкастилски овчар до стадото, а?

Двете се прегърнаха исе запътиха смеейки се към вратата.

Вятърът се показаиззад едно стебло в гората. Слънцетосе скри зад бяло облаче с форма на глухарче. Заваля отново. Капки затрополихапо още зелените листа на дърветата. Клоните в горичката се размърдаха, коратаим потъмня и лъсна. Чу се свистене и Вятърко излезе на поляната. Огледа седяволито и се спусна към най-голямата къща. Ухили се палаво и се шмугна презотворената врата в къщата. Нямаше вече да си цапа кожухчето в саждите накомина. Спокойно щеше да може да влиза и да си играе на воля в голямата празнакъща… вече през вратата.

Благодаря на Таня Иванова, съставител нва сборника и на издателство "Лунна светлина - 13"

 
   

Поръчайте си книгите ми с послание от автора.

   Роман "За глътка въздух" на Даниела Паскова може да се поръча за7.70 €/15 лв.

Поръчайте си от последните бройки наСборник с разкази "Мирише на звезди"на Даниела Паскова 10 € /19.56 лв.

 

на фейсбук профила:  Даниела Паскова

на фейсбук страничката:  Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова

на имейл адреса:  daniella_paskova@abv.bg