В “център-дясно” има куп хора с мераци за депутатски места, че и за други постове. За да стане тая работа обаче, някой трябва да гласува.

В България партии рядко се правят току-така. Правят се, когато някой има конкретна нужда от тях: и нямам предвид нуждата на гласоподавателите, а нуждата на онези, които те ще “избират”.

Защо ли ми се струва, че и с новоучредената партия “Свобода и достойнство” работата ще е същата? Често подозират отцепниците от ДПС, че директно изпълняват заръки от една съседна държава, където нещо вече били недоволни от Доган, но аз нямам това предвид.

В интервюто на “Дневник” с избрания за председател на партията Корман Исмаилов чета следното: “Ние каним партиите, които ценностно са близки до нас в център-дясното пространство. Това са СДС, НДСВ, както и всички земеделски антикомунистически организации.Това са нашите потенциални партньори.”

От една страна, забавно е как всички новоучредени партии се ръгат в “център-дясното”, нищо че и без тях блъсканицата там е здрава. Може би защото в дясно парите са повече, отколкото в ляво, може би защото БСП не търпи нито конкуренти, нито помагачи около себе си, а може би просто въображението на кукловодите се изчерпва.

И, дума да няма, интересно е да поканиш за свой пръв потенциален партньор партия, която преди няколко дни – с доста основания – е обявена от много хора за мъртва. Но при възприетия в трупа на СДС курс към следизборна коалиция с ГЕРБ заявката придобива някакъв смисъл. НДСВ също може да кацне като малък партньор на рамото на Борисов – все пак от нейното правителство тръгна шеметната му политическа кариера. А земеделци е добре да има за цвят и със сигурност ще се намерят барем пет-шест антикомунистически БЗНС-та.

Ясно е, че на Борисов му трябва коалиционен партньор за следващото правителство. Ясно е и че никой от потенциалните измекяри няма кой знае какъв шанс да влезе самостоятелно в парламента. Ясно е още, че в “център-дясно” има куп хора с мераци за депутатски места, че и за други постове. За да стане тая работа обаче, някой трябва да гласува. А кой ще гласува за Борис Марков и за Любка Качакова?

Логично е да се потърсят избиратели от най-масово гласуващата група: тази на турското етническо малцинство. Дали ще стане и как ще стане, тепърва ще видим. Но ако питате какво ще стане – отговорът, опасявам се, е ясен: пак същата порнография.

И, между другото, на другарите в БСП би трябвало да им светне червената лампичка: време е и те да си направят един перспективен партньор. Майтап, майтап, ама не съвсем.