Честно казано, едва ли щях да седна да превеждам точно Боб Дилън, ако не беше конкурсът, обявен от Алеко Дянков и фондация “Елизабет Костова” по случай 80-тата годишнина от рождението на големия преводач от английски Кръстан Дянков. Но им благодаря за този стимул, защото преводът на “Desolation Row” се оказа страшно вдъхновяващо предизвикателство. Това е доста дълга песен, която преди всичко е трудна за интерпретация поради психеделичната образност и ненадейните асоциации, а шейсетарската й суровост не е лека за съхраняване. Струва ми се, че добре стана. Колкото до конкурса – в крайна сметка журито раздели наградата на три, така че преводът, който четете, взе една трета от наградата, а другите две отидоха при Теменуга Маринова и Стефан Радев.

Боб Дилън

УЛИЦА „ПРОВАЛ“

Продават картички с обесени

кафявият паспорт е знак

моряци чакат разкрасяване

пристигна циркът пак

ей комисаря сляп с една ръка

за акробата закопчан

а с другата си бърка в гащите

и зяпа замечтан

жандармите са вече нервни

светът им доскучал

а ние с дамата надничаме

от улица „Провал“

*

Виж Пепеляшка тя е лесна

усмихва се: „И ти така“

и в стил Бет Дейвис пъха в задния

си джоб ръка

ей го Ромео влиза стене:

„Нали си моя май“

а някой казва: „Нещо бъркаш

я тук не се мотай“

един звук само след линейките

остава за финал

как Пепеляшка пак помита

на улица „Провал“

*

Сега почти се скри луната

звездите крият се и те

и даже ясновидката

прибира своето тесте

остават само Каин и Авел

с Гърбушкото от Нотър Дам

сега всички правят любов

или очакват дъжд голям

а пък Добрият самарянин

е готов за карнавал

изтупан вече за купона

на улица „Провал“

*

Офелия е под прозореца

за нея имам страхове

стара мома а днеска става

на двадесет и две

в жилетка от желязо смята

че романтична е смъртта

професията ѝ е вярата

грехът ѝ безжизнеността

и нищо че на Ной в дъгата

е погледът ѝ спрял

по цяла вечер тя наднича

из улица „Провал“

*

Айнщайн на Робин Худ маскиран

със спомените си в сандък

с другаря си ревнив отшелник

оттук направи кръг

той бе безукорно ужасен

и си измуфти фас

лепило диша рецитира

а бе ве в захлас

сега не би го и погледнал

но някога бе нашумял

със електрическа цигулка

на улица „Провал“

*

В кожена чаша доктор Гнус

своя свят държи

всеки безполов пациент

с мерак да го руши

сестрата местната отрепка

цианидната дупка върти

и пази картичките с надпис

„Бог да го прости“

те всички свирят на пищялки

надвесиш ли се цял

ще ги дочуеш чак оттука

от улица „Провал“

*

Оттатъка коват пердетата

така се стягат за гуляй

Фантомът на операта

е жрец от край до край

с лъжичка хранят Казанова

кураж му давало това

убийствена самоувереност

след отровните слова

Фантомът вика по кльощавелките:

„Вън! Кой не е разбрал?

Наказваме го че отиде

на улица „Провал“.

*

А после в полунощ агентите

и свръхчовеците с пердах

прибират всеки който знае

повече от тях

във фабриката ги откарват

и там на всеки един

връзват машина за инфаркти

а после керосин

им смъкват там от замъците

застрахователи без жал

и гледат никой да не бяга

към улица „Провал“

*

Слава на Нептун Неронов

Титаник призори пуфти

и всички злобно викат:

„На чия страна си ти?“

А Езра Паунд и Т. С. Елиът

в капитанската си крещят

калипските им се присмиват

рибарите цветя държат

между стъклата на морето

русалките си спретват бал

и никой там не мисли много

за улица „Провал“

*

Да вчера ти дойде писмото

(а аз останах без брава)

когато питаш как я карам

шега ли е това?

Онези за които пишеш

като нещастници ги знам

реших да им сменя лицата

и друго име да им дам

сега не съм добър читател

не ща писма на тоя хал

освен ако не ги изпращаш

от улица „Провал“