Ежедневните протести оттук насетне са безсмислени. Защото след първото претръпване сегашните властници ще развият синдрома „Орешарски“ – настъпване на доживотно безсрамие.

Тъй като обаче изборите няма да са утре, не можем да губим време в жалби, клетви и резигнация. Съдебната реформа нито е умряла, нито следва да се смята за отложена за след нови избори.

Затова смятам, че трябва да се работи за следното (списъкът е отворен):

1) Настояване за нестаналите конституционни промени са безпредметни – този парламент е негоден за тях. Те могат само да се припомнят редовно, за да не забравя мнозинството позора си;

2) Безкомпромисно и постоянно искане, следващата част от реформата да се приеме от Парламента – тая, подготвена в измененията на Закона за съдебната власт. Тя е не по-малко важна от конституционните промени. При това – да се иска внасяне и гласуване на онези текстове на ЗСВ, което са подготвени от екипа на Христо Иванов, а не на поредните фалшификати;

3) Интегриране на прокурорите в исканията за реформа. В момента С. Цацаров опитва да ги противопостави на съда, като ги капсулира като „застрашена общност“;

4) Максимално отваряне на съсловните съдийски организации (ССБ, Висшият адвокатски съвет, Асоциацията на прокурорите) към всички юристи, не само към активните им членове с искания и идеи за реформа;

5) Приемане на подготвените вече изменения на юридическото образование от Министерския съвет;

6) Преодоляване на фактическия монопол на прокуратурата върху обвинението чрез промени в НК, НПК, ЗСВ и свързани с тях други актове;

7) Грижливо опазване от цялата реформаторски настроена общност на Лозан Панов, Христо Иванов и на всеки колега, застанал зад реформата от неизбежни медийни, прокурорски атаки и вероятни безчинства на изпълнителната власт;

8 ) Привличане на широк кръг НПО, неформални общности и отделни личности извън юридическите среди за обясняване и популяризиране на трудно разбираемата от неюристи реформа;

9) Част сме от ЕС и можем не само като (засега блокирали) държавни институции, а и като общество да искаме от ЕС подкрепа за възцаряването на европейската ценност върховенство на правото;

10) Да се държи под постоянно внимание КС, защото оттам могат да се предприемат неочаквани атаки срещу реформата.

Всичко това гражданското общество може да постигне чрез най-разнообразни форми на натиск, контрол и санкциониране на тези, които не го зачитат.

Властниците нямат никакво формално оправдание, че бездействат, защото нямали достатъчно мнозинство – всичко, което искаме от тях, може да се постигне с обикновено мнозинство в Парламента и с актове на правителството.

15 декември 2015