“Между другото: невинаги цялата тази благотворителност се раждаше от доброта на сърцето, тя беше един от неписаните закони на някои благороднически семейства. Възможно е преди векове техните прадеди да са правили благодеяния, да са оказвали помощ и подкрепа само от любов към народа. Но постепенно със смяната на поколенията тази доброта бе застинала и се бе превърнала в един вид дълг и традиция. Впрочем пламенната отзивчивост на граф Морстин бе единствената му дейност и забавление. Тази отзивчивост внасяше целенасоченост и смисъл в доста безделния му живот; той, за разлика от съседите и останалите дворяни, не се интересуваше дори от лов, а освен това тя бе и неизменно , приятно доказателство за неговата власт. Когато успяваше да осигури на този будка за цигари, на онзи някое разрешително, на трети някакъв пост, на четвърти някаква аудиенция - и съвестта му, но и гордостта му бяха удовлетворени. Ако обаче не сполучеше с посредничеството за някое от протежетата си, съвестта му беше неспокойна, а гордостта му - накърнена. И той не се отказваше от начинанието, а се обръщаше към всички инстанции, докато наложеше волята си, тоест волята на протежето си. Затова населението го обичаше и почиташе. Защото народът няма никаква представа за причините, които карат един могъщ господар да помага на дребните и безсилните. Народът иска просто да вижда "добър господар" - и в детинското си доверие към могъщия народът често е по-благороден от онзи, в чието благородство наивно вярва. Най-съкровеното и благородно желание на народа е господарят му да бъде справедлив и доблестен. И той жестоко си отмъщава, ако господарите го разочароват - като дете, което строшава примерно локомотивчето си, защото то веднъж е отказало да действа. Затова на народа трябва да се дават стабилни играчки, като на децата, и справедливи господари.”