Легенда за светия пияница Quotes

“Откакто съм възрастен, вече не плача и не се смея.”
― Joseph Roth, Легенда за светия пияница: разкази и новели

“Хубаво е, когато майките ни не са у дома, майките с недоверчиво питащи очи, тъжни и разплакани, строги и страшни, и все пак тъжни, клетите ни майки, които нищо не разбират и все ни се карат и които сме принудени да лъжем. Няма на кого да даваме обяснения и да изпитваме страх от лъжата, страх от принудителната лъжа и от разкриването ѝ.”
― Joseph Roth, Легенда за светия пияница: разкази и новели

“Погледнах за миг нагоре и в погледа ми се съдържаше цяла тирада.
Три дни непрестанно да бях говорил, нямаше да мога да ѝ кажа толкова много неща.”
― Joseph Roth, Легенда за светия пияница: разкази и новели

“Отнесено към живота на народите, това означава: те напразно търсят така наречените национални добродетели, които са още по-съмнителни от индивидуалните. Затова мразя нациите и националните държави.”
― Joseph Roth, Легенда за светия пияница: разкази и новели

“…мислите ѝ отново се върнаха. Бяха я дебнали в неподозирана близост, като рояк мухи я нападнаха: дребни страхове, скокливи мъчителни грижи, зловещо стрелкащи се беди, заплахите на утрешния и следващите дни, безмилостни образи на безмилостни дни, и ужасът се сключи като стегнат ярем над потрепващата шия. Отлетяла бе сладостната музика на унеса, приятният, приспиващ напев на забравата, помръкна светлата шир на безгрижната пустота, изстина закрилящата топлина на слънчевия ден.”
― Joseph Roth, Легенда за светия пияница: разкази и новели

“Отзвучала е сладката музика на неизвестността, хубавият примамлив напев на начеващия живот, избледняла е бляскавата далнина на безкрайните дни, охладняла е закрилящата топлина на младостта. Завършен е краткият ни път и чужд ни е мъжът, с всеки изминал ден става все по-чужд.”
― Joseph Roth, Легенда за светия пияница: разкази и новели

“Засаждам преживяванията си като диви лози и ги наблюдавам как растат.”
― Joseph Roth, Легенда за светия пияница: разкази и новели

“Така става с хората, които се поддават на изкушението на дявола: в пъклените си дела те надминават дори дявола.”
― Joseph Roth, Легенда за светия пияница: разкази и новели

“Между другото: невинаги цялата тази благотворителност се раждаше от доброта на сърцето, тя беше един от неписаните закони на някои благороднически семейства. Възможно е преди векове техните прадеди да са правили благодеяния, да са оказвали помощ и подкрепа само от любов към народа. Но постепенно със смяната на поколенията тази доброта бе застинала и се бе превърнала в един вид дълг и традиция. Впрочем пламенната отзивчивост на граф Морстин бе единствената му дейност и забавление. Тази отзивчивост внасяше целенасоченост и смисъл в доста безделния му живот; той, за разлика от съседите и останалите дворяни, не се интересуваше дори от лов, а освен това тя бе и неизменно , приятно доказателство за неговата власт. Когато успяваше да осигури на този будка за цигари, на онзи някое разрешително, на трети някакъв пост, на четвърти някаква аудиенция - и съвестта му, но и гордостта му бяха удовлетворени. Ако обаче не сполучеше с посредничеството за някое от протежетата си, съвестта му беше неспокойна, а гордостта му - накърнена. И той не се отказваше от начинанието, а се обръщаше към всички инстанции, докато наложеше волята си, тоест волята на протежето си. Затова населението го обичаше и почиташе. Защото народът няма никаква представа за причините, които карат един могъщ господар да помага на дребните и безсилните. Народът иска просто да вижда "добър господар" - и в детинското си доверие към могъщия народът често е по-благороден от онзи, в чието благородство наивно вярва. Най-съкровеното и благородно желание на народа е господарят му да бъде справедлив и доблестен. И той жестоко си отмъщава, ако господарите го разочароват - като дете, което строшава примерно локомотивчето си, защото то веднъж е отказало да действа. Затова на народа трябва да се дават стабилни играчки, като на децата, и справедливи господари.”
― Joseph Roth, Легенда за светия пияница: разкази и новели

“Амбициозен е плебеят. Истинският аристократ е анонимен. Съществува някаква сила във вродения аристократизъм, която е по-мощна от блясъка на славата и успеха, от величието на победителя. Амбицията, както казах, е качество на плебея. Той няма време. Не може да дочака почестите, властта, признанието, славата. А аристократът има време да изчака, дори да остане на заден план.”
― Joseph Roth, Легенда за светия пияница: разкази и новели

“Всичко в живота остарява и се износва: и думи, и ситуации. Всички подходящи моменти веднъж вече са се появявали. Всички думи веднъж вече са били казани. Не мога да повтарям думи и ситуации. Все едно постоянно съм облече в износени дрехи.”
― Joseph Roth, Легенда за светия пияница: разкази и новели

“Файтонджията Якоб, мъжествен и як, хъркаше под навеса; хъркането му беше химн – възхвала на природата и здравето. Съвсем не беше смешно хъркането му. Звучеше непринудено и мощно – глас на природата, приглушена гръмотевица, зов на елен.”
― Joseph Roth, Легенда за светия пияница: разкази и новели