“Файтонджията Якоб, мъжествен и як, хъркаше под навеса; хъркането му беше химн – възхвала на природата и здравето. Съвсем не беше смешно хъркането му. Звучеше непринудено и мощно – глас на природата, приглушена гръмотевица, зов на елен.”