“…мислите ѝ отново се върнаха. Бяха я дебнали в неподозирана близост, като рояк мухи я нападнаха: дребни страхове, скокливи мъчителни грижи, зловещо стрелкащи се беди, заплахите на утрешния и следващите дни, безмилостни образи на безмилостни дни, и ужасът се сключи като стегнат ярем над потрепващата шия. Отлетяла бе сладостната музика на унеса, приятният, приспиващ напев на забравата, помръкна светлата шир на безгрижната пустота, изстина закрилящата топлина на слънчевия ден.”