“...ако имаш време, сварваш да обработиш вътре в себе си човешката кал и да я превърнеш в дух; и тогава не се боиш от смъртта; ако нямаш време, погубваш се… „Господи — замоли се мислено Исус, — Господи, дай ми време… Само за това вече те моля; дай ми време…“ Чувстваше в себе си още много кал, много човек; гневеше се още, боеше се, завиждаше, а когато се сещаше за Магдалена, погледът му потъмняваше; и снощи дори, когато погледна крадешком Мария, сестрата на Лазар…”