“Защото опасността и възможността нещо подобно да ме връхлети са реални. Но страхът? Дай си сметка, слънчице, той е илюзия. Шансът отново да бъда нападнат от акула е нищожен. Има го, но предвид, че вече не си търся белята, е по-скоро незначителен. И все пак, ако се оставя да живея с плашещата мисъл за нещо, което евентуално може да ме сполети в бъдеще, трябва да пропусна цялото си настояще. Да не преживея нищо от това, което имах днес с теб. Да изоставя живота, който е в кръвата ми. Откажа ли се от него, означава да се откажа от себе си. Според теб страхът от потенциалната опасност струва ли си подобно съществуване?”