Bulgarian Quotes Quotes

“Човек се подмладява, когато душата му е свободна.”
― Емилиян Станев, Крадецът на праскови

“...Има едно чувство, когато се събудиш рано сутрин и все още си на границата между сън и реалност - да го наречем заседналото пространство. Точно тогава усещаш най-истински едно тягостно чувство в гърдите. То ти напомня, че нещо не е наред, че вчера не си направил нещо както трябва. Толкова силно, че те удря като кофеин и изведнъж спомените прииждат - за това кога всичко се е объркало. Познаваш ли това чувство?”
― Симона Стоева, Всички ние сме мечти

“- По-лесно е изобщо да не допуснеш някого до себе си, отколкото да му позволиш да те нарани. Може би имаш право -обади се Нора. - А може би просто имам големи очаквания към хората и се страхувам да не остана разочарована.
- Не съм съгласен - поклати глава Адриан. - Имаш високи очаквания единствено към себе си и според мен така се самонаказваш. Не си длъжна на никого. Но дължиш на себе си да обичаш това, което създаваш.”
― Симона Стоева, Всички ние сме мечти

“...Може би, ако рискуваш да си повярваш, ще постигнеш впечатляващи резултати.”
― Симона Стоева, Всички ние сме мечти

“Може да се каже, че си намерил себе си само тогава, когато не ти е нужен предмет, ситуация или човек, който да определя кой си ти. Ти си си самодостатъчен, за да изградиш собственото си АЗ.”
― Емил Конрад

“Но понеже съдържанието не е най-силната страна на Борисов, остава да се вгледаме в опаковката. В неговата метафора тя е прозрачна - буквално и в преносния смисъл. Макар и да е доста позацапана вече тъкмо в 'шоколадовия' цвят...”
― Иво Инджев, Премиер на РъБъ

“В душата й кипяха недоумение и гняв. Нима войната не бе разбила и нейния живот? Нима не бе загубила тия отминали години безвъзвратно? Нима не ги губеше и сега?”
― Емилиян Станев, Крадецът на праскови

“Постепенно липата бе станала за нея живо същество и тя я гледаше отдалеч с весел поглед, както се гледа мълчалив и верен съучастник, или отиваше при нея в предвечерните часове, когато дългата и мощна сянка на дървото се просваше на изток като черна мантия, метната върху изгорялата от сушата трева. Тогава в главата й шумяха рояк смели мисли, тя мечтаеше, опиянена от спомените, изпълнена с благодарност и обич към света.”
― Емилиян Станев, Крадецът на праскови

“Тя тръгна към него, топлият вятър се блъсна в тялото й, обля я като гореща, сладостно-замайваща вълна и отведнъж с необикновена острота съзнанието й бе пронизано от мисълта, че е сама с тоя непознат мъж в изпълненото с движение и шум пространство. Стори й се, че върви към него насън и че няма воля да се владее. Тя каза нещо несвързано, смутено се усмихна и неочаквано му подаде своята малка бяла ръка. Той я взе, наведе се и я целуна.”
― Емилиян Станев, Крадецът на праскови

“— Така да бъде! Но щом репетираме категория под моя власт, ти ще ми се подчиняваш безропотно. Ще мълчиш, ще козируваш и ще изпълняваш всяка моя команда.
— Ти виждала ли си вълк да играе в цирка?”
― Никол Калева, Виж ме

“Конкуренцията ни в крайна сметка се оказа жестока… Но пък за първи път не ми пукаше дали някой от журито ще ме подкрепи. Защото нали до себе си имах не кой да е, а именно Алексий Волков!”
― Никол Калева, Виж ме

“— Този ли наричаха Сибирския вълк? Защото на мен ми прилича на най-обикновена кучка!”
― Никол Калева, Виж ме

“— Яла е змиорка?
— Знам! И аз останах потресен. Дотогава не предполагах, че между змиоподобните съществува такъв канибализъм!”
― Никол Калева, Виж ме

“След доволно кимване пак посегна, а аз закрилнически покрих моята си храна.
— Какво правиш? Решил си да ми докажеш, че и при свинете има канибализъм? Аз вече го знаех, така че не се хаби!”
― Никол Калева, Виж ме

“Ние сме танцьори! С телата и движенията си ние създаваме повече от изкуство. Ние творим мечти!”
― Никол Калева, Виж ме

“След година редом до Алексий всеки друг партньор би ми се струвал обида към самата мен.”
― Никол Калева, Виж ме

“Наоколо бе ужасно шумно и все пак точно неговото мълчание чувах съвсем отчетливо.”
― Никол Калева, Виж ме

“Крилете ми са уродливи. Не ти подхождат. Но ако са ти нужни, изтръгвам ги. Твои са…”
― Никол Калева, Виж ме

“Опитах, наистина опитах да стоя далеч. Но се провалих ужасно.”
― Никол Калева, Виж ме

“Mi cielo.
Моя земля.”
― Никол Калева, Виж ме

“— Повярвай ми, виждам всичко. И теб виждам, Исабела! Въпросът е, ти мен?”
― Никол Калева, Виж ме

“Защото опасността и възможността нещо подобно да ме връхлети са реални. Но страхът? Дай си сметка, слънчице, той е илюзия. Шансът отново да бъда нападнат от акула е нищожен. Има го, но предвид, че вече не си търся белята, е по-скоро незначителен. И все пак, ако се оставя да живея с плашещата мисъл за нещо, което евентуално може да ме сполети в бъдеще, трябва да пропусна цялото си настояще. Да не преживея нищо от това, което имах днес с теб. Да изоставя живота, който е в кръвата ми. Откажа ли се от него, означава да се откажа от себе си. Според теб страхът от потенциалната опасност струва ли си подобно съществуване?”
― Никол Калева, Под повърхността

“Залезът винаги беше сантиментален за мен. Събуждаше хиляди емоции в гърдите ми, повечето от които свързвах с някакъв устремено наближаващ ме край. Всяко потъване на слънцето отвъд хоризонта се равняваше почти на болезнено сбогуване. Ала сега съзирах изгрев - символ на началото, на новия цикъл на най-значимата и жизненоважна звезда в Слънчевата ни система.
...черни облаци разкъсаха пелената си, за да пропуснат златните лъчи. Небето постепенно стана оранжево, розово, дори зелено, преди все по-светлосиньото да се разгърне над нас. Слънцето плъзгаше живителната си диря по повърхността на океана, а тя необяснимо ми напомни на протегната ръка, пълна с надежда. Доближаваше ни и сякаш ни казваше:
Contra spem spero
И без надежда се надявам”
― Никол Калева, Под повърхността

“Някои хора казват, че човек се ражда с определен брой удари на сърцето и че сме длъжни да пазим тази жизненоважна машина, за да не я изтощим преждевременно. Сякаш с раждането си подписваме договор с орган, който с всеки свой тласък ни ранява, ала едва с последния си ни убива. Сега моето сърце блъскаше неудържимо и макар да осъзнаваше, че така се приближава към своя финален удар, не бе способно да спре. То изпитваше всепоглъщаща нужда от усещането за тялото под пръстите ми. Беше готово да се погуби, само и само да изживее докрай мига си на наслада.”
― Никол Калева, Под повърхността

“С треперещи пръсти търсех близките си, докато не се преплетохме в едно цяло и най-сетне не поех от силата им. Това беше наистина да имаш семейство. Те те познават по-добре и от теб самия. Грижат се за душата ти , колкото и да е опорачена. А щом се бяха оказали принуденида ми покажат истината, не се поколебаха. Бяха поели ужасния риск, предвид силата на човешката заблуда, която можеше и да не ме пусне от лапите си. Но отново бяха скочили в борбата, готови да понесат и последиците. Наложило им се бе да наблюдават как бавно гасна, докате всеки ден преглъщам старите си травми. Докато упорито се унищожавахв един проклет живот, с една непоносима за мен длъжност. И докато стоях до тях, макар и сгърчена на земята, аз най-сетне поех първия си дъх на толкова наложителното си прераждане.”
― Никол Калева, Под повърхността

“- Любовта отнема. Повече, отколкото дава. Любовта е неудобно чувство. А връзките прекалено често носят пречки и тежест. Лишават те от собствената ти воля. Ставаш зависим от друг човек и вече не си господар на живота си”
― Никол Калева, Виж ме

“Обичащите не се стремят към нищо свръхголямо, те се радват на щастливото си съществуване и се задоволяват с извоювания си покой. Но мразещите са друга работа. В отчаянието и глада си за отмъщение, те са способни да надскочат всяко ограничение.”
― Никол Калева, Виж ме

“Нали и пътят към Ада е постлан с добри намерения.”
― Никол Калева, Виж ме

“Този мой дявол. Беше способен да разбие всичко в мен, но със същата лекота съумяваше за секунда да ме събере.”
― Никол Калева, Виж ме

“Национализмът е тероризъм.”
― Abhijit Naskar