“Когато Растиняк пристигнал в Париж, имал за задача да завоюва Париж. Това значело да спечели толкова пари, че да му стигнат да изпълни всичките си желания. Но зависи какви са тия желания. Какви желания има Растиняк? Скъпи вещи и евтини жени. Всичко това се побира в една дума – разкош. Дреболия е това, а не желания. Ех, да бяха моите грижи като неговите! За моите желания колкото и да трупаш, не можеш да натрупаш достатъчно пари. Искаше ми се да произвеждам изкуство в неограничени количества – всякакво, не само живопис, беше ми нужно да рисувам огромни картини, които няма къде да бъдат изложени, и значи трябва да се строят дворци, какво ти дворци, цели квартали от дворци, цели градове от дворци, украсени с моите картини. А нима само картини? Ами книгите? Нужно ми беше да има несметно количество книги, и все интересни, и с картинки – такива, че да не можеш да се откъснеш от тях. Значи са нужни хиляди печатници и сто хиляди фабрики за хартия. Ами киното? Много обичах да гледам филми, само че не такива като на екрана, а каквито виждаш, когато си затвориш очите. Бих произвеждал стотици филми в годината, а нали само един филм струва три милиона по държавни цени. А колко пари са нужни, та хората да обичат всичко, което аз ще произведа, да мечтаят да му се насладят – няма такива пари. И най-сетне колко пари са нужни, че на мен самия да ми харесва онова, което ще произведа? Няма такива пари. Пеленаче е този Растиняк, жалък провинциалист.”